Като прах

Ако някой между вас мисли, че е религиозен, а не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговата религия е суетна. (Яков 1:26)

О, мой Царю, моля се стража да остане на езика ми и тези устни да не изричат измама.

Ако другите ме проклинат, Отче, мълчанието ще бъде моят отговор. Напомни ми, че съм само прах. Напомни ми бързо, че моето одобрение може да дойде единствено от Теб. Да, други може да ме одобряват, но за колко дълго и защо? Само Твоето благоволение изпълва тази моя душа.

Отче, този Дух, който вложи в мен, ме кара да размишлявам върху много неща, но три от тях ми идват наум често: 1. Първо, Отче, колко забележително е, че този Дух, който си вложил в мен, не се впечатлява от похвалата на хората. Да, Духът, който ме бележи, се вдъхновява истински само от Твоето одобрение. О, колко ценя това ново късче мъдрост. Създаден бях за любов, и само Твоята любов към мен е чистата любов, за която копнее Духът в мен; 2. Второ, Отче, е поквареността на хората, дори на онези, които наричат себе си „братя“. Колко бързо се обръщат. Ти наистина ме предупреди, че това ще се случи, тъй като те дори смятат това за служение на Теб (Йоан 16:2); 3. Трето, Отче, е реалността, че съм ежедневна мишена за пратениците, които никога не биха обмислили да загубят живота си, за да Те намерят; да, защото нося Твоя белег. Тяхната цел е да унищожават и вредят на Твоите деца.

Отново казвам да, Отче. Дари ме с дух на смирение; нека бъда като прах за всички хора, та да спечеля някои. Дари ме с мъдростта да знам кога да говоря и кога да мълча. Моля Те, мой Царю, дари ме с този най-скъпоценен дар. Тогава ще Ти служа в тихо обожание, очаквайки Твоите заповеди.