Моята (твоята) душа

Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Теб издигам душата си. (Псалм 143:8)

И когато издигам душата си (ум, воля и чувства) към Теб, Отче, я оставям при Теб. Осъзнавам, че да си върна душата, означава да имам твърде много пътища за избор, твърде много възможности. Това толкова лесно ме отклонява от тесния път.

Колко пъти съм Те молил да водиш, Отче, само за да сменя посоката, за да служа на собствените си желания? Не и повече, Отче. Казвам — не повече! Собственият ми път води до твърде много задънени улици, твърде много произшествия.

Имам едно видение, Отче; виждам себе си как връщам обратно на Теб Духа, който ми подари. Копнея Ти да си вземеш обратно това, което е Твое, и никога да не го пускаш. Никога да не го оставяш да отива никъде другаде, освен там, където Ти пожелаеш. Поеми управлението. Връщам Ти този Дух в мен, за да не отклонявам вече пътя му по своето собствено желание на „аз“-а. Искам да бъда воден по начин, който побеждава плътския ум, така че само духовният човек да може да просияе.

Отче, обгради ме с Твоя духовен мехур. Потопи ме напълно!

Каквото и да кажеш, Отче, ще го направя. Всяка среща, всяко решение, всеки план на действие ще предам на Теб. Кажи ми какво да правя и то ще бъде извършено.

И Отче, наистина осъзнавам, че понякога трябва да пристъпя напред, преди Ти да проговориш. В такива случаи ще направя план и ще напредвам бавно, давайки Ти пълна власт да промениш пътя ми във всеки момент. На Теб, Отче, издигам Твоята (моята) душа.