Свръхестествено провидение

О, Отче, велики са Твоите пътища. Колко близко е Твоето докосване. Колко провокиращи мисълта са Твоите модели. Ти ни показа нещо, нещо величествено, концепция, която променя живота.

Мога ли да споделя с теб, читателю, какво Той е сторил? Мога ли да ти задам въпрос, за да ти позволя да преживееш откровението на тази тайна?

Как да накараш несигурен човек, който цял живот е чувствал отхвърляне, да пусне несигурността си? Не още; има повече. Този човек прекара целия си живот, задоволявайки собствените си нужди и защитавайки се всеки път, когато не бе одобрен или се почувстваше отхвърлен от други.

Нека зададем отново въпроса с други думи. Как да превърнеш човек, който не можеше да приема отхвърляне или неодобрение по положителен начин, в сигурен и уверен мъж?

Отговорът: заключваш го в затвор и караш почти всички, които познава, да го обвиняват в лошо поведение. И после правиш така, че той да не може по никакъв начин да отговори на обвиненията. Точно така — никакъв телефон, никакви лични посещения, абсолютно никакъв контакт. Пресичаш всяка негова възможност да се защити. Просто му позволяваш да чува обвиненията, без възможност да отговори. Стоиш настрана и го наблюдаваш в пълна агония месеци наред.

После, изведнъж, той преживява отново болката и спомените от детството си за това, че никога не е бил достатъчно добър. След това идва възкресение, почти като раждане; той е разтеглен, изкривен, притиснат и стиснат; сцена е кървава. Досущ като напрежението по лицето на новородено; изглежда много болезнено.

Ако можеше да видиш болката му, щеше да знаеш истината, но болката е лична; никой няма да я види.

С течение на времето виждаш как се установява спокойствие, нещо ново, което никога преди не е съществувало. Това място на спокойствие можеше да се появи единствено чрез принудената болка, предвидената от Yahweh, наложена болка. Виждаш ново създание, което се развива. Влиза откровение. Ако можеше да стигне до теб, щеше да чуеш разкъсаният да казва: „Направих всичко възможно. Имах добри намерения. Направих грешки. Това е всичко, което мога да предложа точно сега.“

Но обвинителите не са приключили. Още обиди, още обвинения. И свръхестествена намеса не му позволява възможност да се защити. Позволено е само онова, което го обвинява.

Все още в духовния родилен канал, този, на когото един ден ще повярват, за сега може само да се предаде на притискането, притискането срещу всичко, което вика за самосъхранение на „аз“-а.

И тогава — ново откровение: „Само това, което Отец мисли за мен, има значение; повече няма да купувам любов. Толкова е реално за мен сега. Знам, че все още съм млад, но накрая разбирам Неговата любов. Чувствам се нов, свеж и приет. Защото Той казва така, аз съм достоен.“

И така сега можеш да разпознаеш този велик модел на Yahweh. Заключен в затвор, Той освобождава човек. Все още в затвора, но свободен.

И споделям с теб, читателю, сълзите си, сълзи в самия този момент, докато пиша. Пиша ти, докато викам с душата си: „Само Ти, Yahweh; само Ти можеше да сториш това. Само на Теб ти пукаше достатъчно, за да го сториш. Само на Теб ти пукаше достатъчно, за да ме нараниш, за да можеш да ме изцелиш. Само Ти; само Ти! Ти стори това; Ти стори това! Виждам нов Теб!

С любов Ти ме разби; и после дойде свръхестествено изцеление. Целият живот на болка си отива. Yahshua, обичам Те за онова, което направи. Твоята пролята кръв действа; тя наистина очиства. Болката си отива, а любовта е нейната награда.“