Еврейски поглед върху молитвата

Тората на Мойсей, първите пет книги на Писанието, съдържа цялостта на заповедите на Yahweh. В нея е определено понятието, което сме дошли да наричаме молитва: „тефила“. Коренът на думата тефила означава: да съдиш, да разграничаваш, да изясняваш или да решаваш. Намерението е да се породи желание да държиш себе си отговорен, да направиш честна самооценка.

Вярата в идващия Месия налагаше желанието да „съдиш себе си“ според наредбите на Yahweh. Това бе изискване за младежите, достигащи зрялост, да бъдат отговорни пред Тората и по този начин пред Създателя, оттук и бар мицва. Бар мицва носи идеята да станеш „син на завета“, или буквално казано, „син на добри дела“.

Съвременният вярващ трябва да обърне внимание на тази гледна точка, защото ние живеем в ерата на Месията, който вече е дошъл. Заради Неговата смърт и възкресение, повече мъдрост, повече прозрения, повече откровение и повече обещания са ни разкрити. В резултат на това трябва да пленяваме всяка мисъл в послушание на Месия (2 Коринтяни 10:5). Единственият начин това да се случи е чрез отхвърлянето на своето „аз“ (Евреи 12:4).

Молитвата бе дадена, за да ти помогне да постигнеш начина на живот от Лука 22:42: „Не Моята воля, а Твоята воля да бъде.“ Когато живееш по този начин, всичките Му обещания са „да“ и „нека бъде така!“ (2 Коринтяни 1:20).

Много вярващи днес прекарват твърде много време в молитва за неща, които вече са дадени, вместо да разглеждат молитвата като средство да съдят себе си от гледната точка на Създателя. Обмисли еврейския поглед върху молитвата и се моли за онова, което Yahweh би искал за твоя молитвен живот. Преди всичко, отстрани молбите, направени от страх, както и тези, които показват, че борбата ти срещу греха продължава единствено защото отказваш да предадеш своето „аз“.

В борбата ти срещу греха ти все още не си се противил до проливане на кръвта си. (Евреи 12:4)