Тези звуци на пленник

Слушайте за плача, всички вие, хора на земята. Слушайте за звуците; чувате ли ги? Идва горчив ден за онези, които не могат да чуят. Неговият зов е тръба, но тези са бойни барабани, боен вик за множествата. Избери на чия страна си. Последната битка на човека наближава, битка, която няма да бъде спечелена с оръжия и муниции. Чуваш ли звуците на земята? Горко на тези, които не слушат.

За мен лично, чувам как дъщеря ми плаче към майка си, но мога да я чуя само през телефона. В ума си я вдигам и я люлея. Тя не може да не се засмее сега, когато я държа. Чувам смеха на сина си на заден фон. Гласът му е по-плътен от преди, повече баритон, отколкото флейта; той е първородният ми син, моето малко мъжле.

Прегръщам го силно; умът ми го държи. Сърцето ми ги гледа всичките; думите просто излизат. „Моля те, не порасвай без мен.“ Гласът ѝ става по-тих, знам какво означава това. Тя иска да е силна, но все пак се нуждае от мен. Не, аз не съм там, но коленича до нея, бърша сълзите ѝ с пръстите си.

Звуците на семейството ми са толкова сладки за мен; толкова отдавна не съм ги чувал. Всички в едно съгласие, всеки от тях издава свои собствени звуци. Те са най-красивите звуци, които някой може да чуе. Бих могъл да говоря вечно за звуците, които чувам, защото дори техните хленчения са сладка музика. Пламък в мен гори да ги чуе, звуците на сърцето ми. Чуваш ли ги?

Всичко това се случва, докато друг глас зове. Той е онзи, който казва: „Мога ли да ги имам?“ Като шепнещия вятър в хладна лятна нощ, гласът на Духа продължава. „Ако Аз не дойда пръв, желанието да Ме познаваш, желанието, което кара костите ти да болят; то никога няма да бъде изпълнено. Аз трябва да съм твоето всичко. Нищо не може да Ме замени.“

Този глас носи нови звуци. Той носи звуците на душата ми, докато тя крещи: „Авва, не знам как да го направя.“ Ще издигнеш ли глас заедно с мен, докато моля за Неговата милост?

Кажи: „Твой е пътят; води ни към него. Защото как бихме могли да не Ти дадем онова, което винаги е било Твое. Прости ни, Yahweh, но все пак ни задръж към него. Фактът, че сме тук, сгушени в ръцете Ти, Ти дава разрешение да продължиш напред. Ние сме Твоите деца; знаем, че трябва да го направим. Пей ни, докато делото Ти се извършва. Пей ни, Твоя сладък, сладък звук. Пей, Авва, пей.“

„Който обича баща си или майка си повече от Мен, не е достоен за Мен, и който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен.“ (Матей 10:37)