Стражевата кула

Но пак аз ще се радвам в Yahweh, ще се веселя в Силния на моето спасение. Yahweh Всемогъщи е моята сила; Той ще направи краката ми като краката на елените и ще ме направи да ходя по височините си. (Авакум 3:18-19)

О, Отче, доведи ни до стражевата кула, както направи с Авакум. Позволи ни да видим Твоята цел за нас от гледна точка по-висока от нашата. Дано благодатта Ти ни удостои с привилегията да видим пътя, който е бил замислен за нас. О, как копнеем да танцуваме по височините с Теб. Покажи ни пътя, мой Царю. Защо неизвестното все още изглежда толкова — плашещо?

Ти ни говориш за „жертвата на хвала“, Авва (Псалми 50:5, Псалми 107:22). Действителността е, че Ти си постановил да се покланяме дори в болка, и още повече, че именно чрез този процес всяка болка се премахва. Дай ни свръхестествена ревност за този процес, Отче; направи го толкова сладък за нас, дори докато оформяш умовете (сърцата) ни с Твоето длето. Ти си казал, че Ти си отговорът ни на всичко, изпълнението на „твърде велики и скъпоценни обещания“ (2 Петрово 1:3-4), и все пак все още имаме въпроси. И това е част от Твоя процес.

Трябва да се радваме и да хвалим в послушание на Твоите заповеди, независимо как се „чувстваме“. Именно в това викаме за Твоята сила, могъщи Отче. Дори ревността да Те хвалим чрез страданието ни идва от Теб. Къде другаде можем да отидем, Отче? Само Ти можеш да увеличиш любовта ни към Теб, и признаваме колко повече от нея се нуждаем.

Това е умът, който Ти ни даде, и само Ти можеш да определиш любовта. Къде другаде можем да отидем, Отче? Научи ни да Те обичаме без усилие и, в това, нека изпитаме частици от радостта на Твоето спасение, докато станем цялостни, завършени, без да ни липсва нищо добро (Яков 1:4). От стражевата кула в съвестта си Те търсим всеки момент от всеки ден. Бъди наш фар, Авва. Покажи ни пътя.