Пречистването!

Ти бе явен преди вечността,
Искрящ образец, разкрит да се види.
Твоята светлина освети безкрайно отвъд вселената,
Моята точка на отчет — „всичко аз“ — колко извратено!

Дар от небето, далеч отвъд моето,
Двата ни свята се сблъскаха в един миг от времето;
Народите воюваха за душата ми, суетно минало,
После се родиха децата ми — беше ли това нов живот най-сетне?

Но аз се спъвах и падах, и питах кога, какво, защо?
Раждаше се нещо болезнено, а аз все още избирах лъжата.
Но в един миг очите ми бяха отворени да видят,
Завесата се разкъса на парчета, случи се там, на едно дърво.

Борих се толкова дълго, за да бъда най-накрая свободен,
Всеки удар само стягаше оковите около мен.
Изглеждаше сякаш много пъти вече бях победен,
Но този път, най-сетне, започна ново сърце.

Сухите кости, някога толкова крехки, сега обличат плът,
Просто говори с грънчаря, моята буца бе бъркотия.
Съдът ми се преоформя, крайната форма все още недовършена,
Отнема известно време, Той прави син!

Сърцето ми е на път наистина да се преобрази,
Затова се ПРЕДАВАМ на Отца си; отхвърлям онова, което беше норма.
Докато Той променя, поправя и оформя, моля Те…
Моят зов към Yahweh: „Свържи сърцето ми с коленете ми.“

„Как ще го направиш?“, питат небесните войнства,
„Този е толкова специален; ще го направя чрез огън.“
Защото именно тук ще Ти служа през всичките ми останали дни,
Ако ще използваш огън, моля, запали ме!

„Колко повече кръвта на Месия, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без петно на Всемогъщия, ще очисти съвестта ти от мъртви дела, за да служиш на живия Силен?“ (Евреи 9:14)