ПРЕДАЙ СЕ

Понякога си мисля, че съм дал всичко на Него, независимо дали по избор, или принуден от силната Му ръка. И все пак все още сънувам за нов ден с нови надежди; имам планове. Разбира се, надеждите, мечтите и плановете са библейски, но трябва да бъдат предадени на Yahweh, за да може Той да разпорежда според доброто Си благоволение; ако не направим това, всъщност само изграждаме своите собствени програми и очакваме Той да зачете суетните ни планове за живота ни.

Дори когато силно вярваме, че нашите надежди, мечти и планове са от Него, често се борим да устоим, когато сме изпитвани. Страхът от неизвестното бъдеще замъглява увереността ни в Него; вярата, че нещата, за които мечтаем, ще се сбъднат, често е единствената надежда, която имаме през целия ден. Понякога онова, за което мечтаем, е толкова величествено, а същевременно толкова непознато, и битката е толкова голяма, че всичко, което можем да направим, е да отстъпим назад и да приемем думите, които предците ни са приели отдавна: „Не се бойте и не се плашете от това голямо множество, защото битката не е ваша, а на Всемогъщия.“ (2 Летописи 20:15)

Умът над материята е голяма част от вярата, защото именно постоянното обновяване на плътските ни нагласи ни позволява да приемем Мъдростта в цялата ѝ красота. То ни позволява да преосмислим действителността си и да се съобразим с тази на нашия Създател, като едновременно с това провъзгласяваме: „Твоите пътища са по-високи от нашите.“ (Исая 55:8-9)

Аз лично ще избера пътя на сътворения, а не егоистичния начин на мислене, който смята себе си за суверенен или „сам сътворен“. Някои от вас може би мислят, че това е твърде радикално, и предпочитат вместо това да подхранват собствените си програми, представяйки ги в ума си като „убеждения или напътствия“ от Него. Именно чрез компромис се убеждаваме, че плановете ни несъмнено са Неговите планове, дори без никога да спрем да Го попитаме дали одобрява, без никога да се допитаме дали Онзи, който ни дава дъх и живот, наистина оправдава действията ни;

На Теб, Yahweh, издигам душата си. Копнея да се доверя единствено на Теб. Предавам Ти надеждите си, мечтите си, плановете си, страховете си и семейството си. Да, Отче, признавам, че има части от мен, които все още не Те познават и не Ти се доверяват напълно. Именно в тези мъгливи кътчета на ума си съм склонен да разчитам само на онова, което мога да видя, докосна, вкуся, помириша или чуя.

Помогни ми да надмина фалшивата си вяра, подхранвана единствено от осезаемото, и да достигна до истинската вяра, която има основа в невидими доказателства (Евреи 11:1). Нека дори се надявам, мечтая и планирам за нов ден, когато Ти ме изпълниш толкова напълно, че дори невидимото да стане осезаемо. Вярвам, че това е възможно, защото няма нищо, което Ти не можеш да превърнеш в действителност. За Теб нищо не е неосезаемо!