Смокинята и нейният урок

Сутринта рано, [просветление] когато Той [пътят към спасения ум] се връщаше в града [умствената крепост], Той беше гладен [духовен копнеж]. И видя [възприе умствено] смокиново [възможност] дърво [здраво установено] край пътя [умствен път] и се приближи до него. Но не намери нищо [никакъв духовен плод], освен листа [стена, блокирана амбиция] по него, и му каза [на безплодното начинание]: „Нека вече никога да не расте плод [плодотворност към доброто] на теб“, и ВЕДНАГА смокинята изсъхна [разкри нечестие]. Когато учениците [изкупените способности в мисловното съзнание] видяха [възприеха духовно], те се учудиха [преживяха промяна на парадигмата] и казаха: „Как изсъхна смокинята толкова бързо?“ (Матей 21:18-20)

Човек живее с всяко слово, изречено от устата на Yahweh (Матей 4.4 от Второзаконие 8:3). Езикът на Небето е дълбок, но предназначен за малки деца. Мъдрите и учените често не разбират поради притъпени духовни сетива (Матей 11:25). „Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе са желали да видят това, което вие виждате, но не го видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не го чуха.“ (Лука 10:23-24)

И така, какъв е урокът от смокинята? Уместно е да започнем разговора си с критичен въпрос. Къде в Писанията изобщо виждаш Yahshua Месията да се моли какво да прави? Забави ума си и премини през това; ще ти помогне да възприемеш този урок. Самата „примерна молитва“ (Матей 6:9-13) учи на пълно упование на волята на Отца (ст. 10) и предупреждава срещу „безсмислено повторение“ (ст. 7), тъй като Отец „знае от какво се нуждаете, преди да Го помолите“ (ст. 8).

Yahshua отиде при смокинята само защото беше воден към смокинята. Фактът, че нямаше „плод“, беше повърхностният въпрос. Послушанието да отиде и реакцията Му към онова, което намери, бяха истинските въпроси. Нямаше да има плачещи молитви; нямаше дълго застъпничество или обяснения, нито повтарящи се молби да се появи нещо, което Той лично може би е искал. Волята на Неговия Отец беше дървото да няма плод и Той нямаше да се моли да промени това. „Аз се моля за тях. Не се моля за света, а за онези, които си Ми дал, защото са Твои.“ (Йоан 17:9)

Ако надникнем в ума на Месията (1 Коринтяни 2:16), какво би могъл да мисли? „Очаквах да има плод на дървото, но не намерих. Но „нищото“, което намерих, беше Моят плод на послушание за това, че отидох; това имаше значение за Моя Отец. Освен това, фактът, че веднага щом възприех, че няма плод, какъвто си бях представял, ВЕДНАГА Ми беше разкрито, че това е волята на Моя Отец. И аз не се поддадох на собствената Си воля, нито пожелах плода му повече, защото ако беше волята на Моя Отец да ям от плода му, БИ ИМАЛО ПЛОД НА ДЪРВОТО!“

Виждаш ли, това е толкова просто, че малко дете може да го разбере; мъдрите и учените са тези, които изпитват затруднение. Ако си блокиран/а в чудене какво да правиш, тогава страдаш от двоеумие, любими/а (Яков 1:8); разделена къща (нагласа), която не може да устои (Марк 3:25)!

Спри да желаеш нещата да се случват според личното ти желание, докато твърдиш: „Просто чакам Господ, уповавайки Му се за това.“ Трябва ВЕДНАГА да знаеш във всичко дали се разглежда само една воля. И ако Той възнамерява да чакаш нещо, тогава пълен мир и неотделимо спокойствие са доказателство, че е от Него. Ако Той каже: „Чакай!“, тогава повече молитви не са необходими по този въпрос, ако си готов/а да го приемеш.

Урокът на смокинята: ВЕДНАГА отиди, когато ти е казано; напусни, когато ти е казано; чакай толкова дълго, колкото ти е казано; и във всичко бъди доволен/а от това, което намираш! Спри да се опитваш да налагаш желанието на „своето аз“ върху Yahweh (служейки на себе си), докато твърдиш, че си Негов слуга. „Да бъде Твоята воля!“ Това не е просто поредната приятна християнска фраза, която можеш да носиш на гумена гривна. Това е умът на Месията и цялата власт и отговорност, които идват с него.

Отиваме на най-дълбоките места, любими/а. Приготви ума си и приеми, защото това е, което ще намериш, когато пристигнеш.

Yahshua отговори: „Истина ви казвам, ако имате вяра и не се съмнявате, не само можете да направите това, което беше направено на смокинята, но можете да кажете и на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето“, и ще стане.“ (Матей 21:21)