Изправяне пред яростта

Започва с въпрос. Знаеше ли, че пътят към съвършенството (умът на Месията) разкрива негодувание към Yahweh? За едни негодуванието е очевидно; за други е скрито в тайните кътчета на сърцето. За всички, за да достигнат високото призвание, това негодувание трябва да бъде изправено срещу лицето.

Започва с признанието, че без Месията сърцето ти остава измамно повече от всичко и отчаяно порочно; и че дори нямаш шанс да го разпознаеш без Него (Еремия 17:9). Всичките ти мисли, цялото ти „себе си“, могат да произведат само пълна поквара. Дори това, което смяташ за праведно, не е по-чисто от мръсни дрипи без Него (Исая 64:6). По-добре можеш да разбереш защо, като имаш предвид, че за да бъде считан за съвършен, дори Yahshua трябваше да признае: „От Себе Си не мога да направя нищо.“ (Йоан 5:30)

Еквивалентът на тези думи за теб, любими/а, би бил: „Защото зная, че в мен (тоест в плътта ми) не живее нищо добро; окаян човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло [съвкупността от мисли] на смъртта?“ (Римляни 7:18; 24)

Приемането на тази реалност предизвиква дълбоко преживяване на долина в съвестта ти: „Ако в най-доброто си състояние всичко, което мога да произведа сам, е тяло на смъртта, мисли, които са ужасяващи и порочни, тогава само Yahweh може да ме освободи от тази поквара.“ Кой ще ме избави от това тяло на смъртта? Благодаря на Всемогъщия — чрез Yahshua Месията, нашия Господар! (Римляни 7:24-25)

Всичко, съдържащо се в тази мисъл: „Окаян човек съм аз!“, е потвърдено в цялото Писание, и все пак, в определен момент в долината, тази мисъл ще роди в теб ярост, каквато никога не си познавал/а, и тази свирепост към самия Всемогъщ.

От: „Моля Те, не позволявай да стане моята воля, Отче. Моля Те, не ми позволявай дори да се опитам да мисля сам за себе си“; до: „Защо продължаваш да позволяваш моите мисли да влизат, Отче? Защо съвестта ми все още е наясно с мисли, които отричат всичко, което Ти казваш, че е истина?“ Твоят най-голям копнеж ще стане нуждата да не мислиш сам за себе си и никога да не искаш собствената си воля дори да влезе в уравнението. И все пак тя влиза!

„Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?“ „Защото зная, че в мен (тоест в плътта ми) не живее нищо добро; зная за себе си, че мога да произведа само нечестие, и се покайвам за всичко, което съм, а Ти все пак оставяш тази битка в ума ми. Все още оставяш това нечестие да побеждава в мен, чувствата ми да бъдат покварени от него. Защо? Защо ме оставяш такъв/такава? Защо си жесток към мен?“

Това са яростните мисли, с които ще трябва да се изправиш на пътя към съвършенството. Трябва да стигнеш до мястото, където осъзнаваш, че Неговото време за твоето лично възкресение (спасен ум) е толкова под Негов контрол, колкото и самото ти изкупление. Това „защо“ е под Неговия суверенен контрол и ще бъде разкрито в Неговото съвършено време.

Това не беше замислено да ти отговори защо, любими/а, а да те вдъхнови да устоиш. Можем да се отъждествим и устояваме заедно с теб.

Ето твоето размишление: „Прикован на кол [защото беше и продължава да бъде необходимо] съм с Месията и вече не аз живея, а Месията живее в мен. А животът, който сега живея в тялото, го живея с вяра в Сина на Всевишния, който ме възлюби и предаде Себе Си за мен.“ (Галатяни 2:20)