Понякога

Понякога се чувствам толкова уплашен/а, сякаш ако изчезна в миг, никой нямаше да ме забележи.
Понякога се държа за разнищена нишка, сякаш най-доброто от утрешния ден е нишка, все още непрекъсната.
Понякога всичко изглежда като лъжа, сякаш се преструвам, че това пътуване е било предопределено.
Понякога седя сам/а в тишината и копнея тишината да проговори на моята самота.
Понякога съм объркан/а; защо вярата намира своята същност в надеждата, ако надеждата няма същност?
Понякога съм ядосан/а; как могат вярата и надеждата да имат каквато и да е същност, ако единственото им доказателство е невидимо?
Понякога изглежда жестоко, че съм създаден/а с такава крехкост; питам се защо любовта би направила подобно нещо.

Но кой си ти, човешко същество, за да отговаряш на Всемогъщия? „Ще каже ли образуваното на онзи, който го е образувал: „Защо си ме направил така?“ Няма ли грънчарят власт над глината, от същата буца да направи един съд за почит, а друг — за безчестие? (Римляни 9:20-21)

Научихме толкова много заедно, което ни помогна да преодолеем такива мисли. Защо тогава тук; защо сега? Много просто — за да те утешим. За да знаеш, че не трябва да се смущаваш, ако тези мисли все още се появяват, дори след всичката жертва, цялото настояване към послушание и целия копнеж да бъдеш преобразен/а по Неговия образ.

Самият Yahshua, в края на цялото Си пътуване на послушание и стоейки твърдо в надеждата за всичко обещано, извика: „Защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46) Целият Му живот беше безгрешно пътуване и накрая дори Той трябваше да изпита съмнение. Царството беше вътре в Него, а в един миг му беше отнето. Защо? Беше необходимо да бъде изпитан по всякакъв начин, както и ние, но да остане безгрешен (Евреи 4:15). Това беше последното изпитание, за да бъде освободен от собствената Си воля, и трябваше да премине през съмнение в Отца, за да го завърши!

След това Yahshua, знаейки, че всичко вече е извършено, за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм!“ Там стоеше съд, пълен с кисело вино; и напоиха една гъба с кисело вино, набодоха я на исоп и я поднесоха до устата Му. И когато Yahshua прие киселото вино, каза: „Свърши се!“ И като наведе глава, предаде духа Си. (Йоан 19:28-30) Трябваше да приеме киселото вино от твоя съд в Своя съд.

Помни, любими/а, слугата не е по-горен от господаря си; каквото беше необходимо за Него, е и за теб (Йоан 15:20). Не се смущавай, ако понякога получаваш кисело вино; твоето възкресение е близо. Не се предавай. Не отстъпвай назад. Скоро ще бъдеш в слава.