Когато вдигаме ръцете си

Когато вдигаме ръцете си към Теб, Авва, какво наистина имаме предвид? Поклоняваме ли се? Наистина ли го мислим? Възможно ли е да сме изпълнени със страхове и съмнение, а все пак да се покланяме? Приемаш ли поклонението на съмняващи се хора? Как можем да казваме, че Те поклоняваме и обожаваме, а да не Ти се уповаваме?

Толкова малко от Твоите деца живеят живот, изпълнен със сила и благодат. Затова ли вдигат ръце към Теб? Опитват ли се да извлекат нещо от Теб, нещо, което дълбоко им липсва? Питам отново, Авва; как можем да Те поклоняваме, а да не Ти се уповаваме наистина? Намери ми човека, който казва, че го прави. Да, Твоят Син е нашата мярка за сравнение.

Колко от тях вдигат ръце, молейки за милост? Това изглежда подходяща причина да се вдигнат святи ръце. Това поклонение ли е, Отче? Изглежда като отчаяние. Отчаянието сила ли е, Отче?

Наистина ли вярваме, че Yahshua умря за нас? Понякога, по ирония, изглежда по-осезаемо да повярваме, че беше за Авраам, Мойсей или дори Павел. Наистина ли е за нас? Къде са тези, помазани от Твоето докосване, Отче, онези, които са изгубили живота си и са намерили Теб? Толкова малко са те. Защо, Авва? Защо? Твоите обещания са за всички нас, които казваме, че вярваме, нали?

Прости ни за двойствения знак, който изпращаме, докато вдигаме ръце със съмнение в сърцата си. Помогни ни да вярваме, да вярваме в Твоите обещания чрез Твоя Син и Твоя Руах (Дух). Дари ни с вярата на синапено зърно, Авва (Матей 13:31-32, 17:20). Роди в нас вяра, Отче, истинска вяра. Направи я реална за нас, за да можем да местим планини (Марк 11:23). Приготви сърцата (умовете) ни да страдаме добре заради нея.

Помогни ни да умрем за „себе си“, за да можем да принесем истинско поклонение, заради самото поклонение, а също и за онези, които се питат за вярата на всички, които твърдят, че вярват в това, което толкова пламенно проповядват, и, изглежда, толкова силно потвърждават.