Влез в Неговите дворове и отговори!

Който вярва [държи се, уповава се, разчита на] в Него [Yahshua], не се осъжда [отхвърля, осъжда се, проклина се], но който не вярва [държи се, уповава се, разчита на] е вече осъден [отхвърлен, осъден, проклет] [отсъден], защото не е повярвал и не се е уповал на Името на единствения [праведен] роден [приет] Син на Всемогъщия [Yahweh]. (Йоан 3:18)

Обръща ли се Йоан към вярващия, или към невярващия? Не подлежи ли вярващият на съд според този стих? Нима не съм по-дълбок от повърхностните ти мисли? Дали този стих е само предупреждение към невярващия и не бива да се разглежда от онези, които са изкупени, за да бъдат спасени? Дали вярата е еднократно събитие, а после е свършено? Дали нуждата от постоянно вярване е без значение?

Казвам ти истината; трябва да прочетеш отново Йоан 3:18 и да помислиш да го приложиш в ежедневния си живот. Свършена ли е вярата ти в Моя Син? Отминала ли е; или трябва да продължаваш да Му се уповаваш за всичко? Това Слово трябва да се прилага всеки ден, дете Мое, всеки ден.

Всеки път, когато действаш в страх, съмнение, гордост или бунт, Аз съдя съответно. Казах „съдя“, но не „осъждам“, и това е съд, който е справедлив и уместен. Не съм ли ти казал, че не намирам удоволствие, когато Моите хора се отдръпват назад? (Евреи 10:38) Да, седя на трона и си отговорен за всяко дело, всяка дума и всяка мисъл. Всички те се съдят! Това е съвършеният образец, за да те привлека по-близо.

Спри да съдиш само по вид, а вместо това съди правилно (Йоан 7:24). И за да го направиш, съди себе си първо. Това може да намали наказанието, което идва подобаващо на всички, които Ме следват.

Уповавай се на Моя Син за всичките си нужди и си напомняй ежедневно, че всичките ти нужди са насочени най-напред към изкуплението на съвестта ти, след което физическите ти нужди се задоволяват. Всяка твоя мисъл се измерва спрямо жертвеното дело на Моя единороден. Не е дребен въпрос, любими; приемам го много сериозно. Така съм го замислил; вярваш ли?