Самодостатъчност

Трябва да стана постоянно слаб (без да разчитам на „себе си“), за да стана постоянно силен (разчитайки единствено на Него). Слаб и кротък се равнява на силен! (2 Коринтяни 12:10) Естественият наклон обаче (себецентрирано желание) е да казва: „Трябва да бъда силен!“ Това обаче не е правилният образец.

Погледни към Този, който беше оплют, наранен, измъчван и убит. И Той изтърпя всичко това заради „радостта, поставена пред Него“. (Евреи 12:2) За да изкупи хората, Той стана нищо. Не стана силен в плътта, а могъщ в Духа!

Но какво за моите „естествени таланти“? Не трябва ли да използвам даровете си? По-добрият въпрос, който да зададеш на себе си, е за подбудата на твоите действия. Силата, която ти е дадена, за да изпълняваш собствените си планове ли е? Ето същината на въпроса; предназначени ли са твоите планове да задоволяват твоето „себе си“? Осмеляваме ли се да забавим темпото, за да сме сигурни, че плановете ни се съгласуват с тези на нашия Създател? Те винаги са били Негови таланти, Негови дарове.

В миналото се вземаха бързи и решителни действия, без да се обмисля въпрос като този: „Отче, какво искаш да направя със способностите, които си ми дал?“ Той взе всичко от мен, за да вгради завинаги този въпрос в центъра на разума ми. Всичко, което не беше от Него, беше разклатено до основи, премахнато! Не се налагаше да се случи по този начин. Не „НАЛАГАШЕ СЕ“ да се случи по този начин! Разбираш ли? Всичко, което не е извършено от и чрез Него, се проваля. Ще бъде премахнато; ще се обърне срещу теб.

„Премахването на онова, което може да бъде разклатено — тоест сътворените неща — за да остане онова, което не може да бъде разклатено.“ (Евреи 12:27) Съдът започва в Неговия дом (центъра на съвестта ти). Да, това означава теб; преди да бъде съден някой друг, ти ще бъдеш съден. Ще бъдеш пръв на опашката. (1 Петрово 4:17)

Толкова много беше дадено и толкова много се очаква. Приеми Ме сериозно. Спри! Забави! Помири се! Покай се! Тогава Той обещава да вечеря с теб на пир на любов в постоянно ликуване (Откровение 3:19-21).

Обърни се сега. Ще го направиш така или иначе, насилено или доброволно. Неговата любов обещава, че ще го направиш.

Зная, че всичко, което Всемогъщият прави, ще трае вечно; нищо не може да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Силният го прави, за да се боят хората от Него. (Еклесиаст 12:14)