Молбата на един затворник

Отче, това пътуване бе толкова дълго, а пътят все още трябва да бъде извървян. Да, показал си ми толкова много, толкова много нови неща.

Ти ми шепнеш: „Не гледай назад“, и аз правя всичко възможно да се подчиня. Ти знаеш всичките ми мисли. Макар да напредвам по Твоя заповед, знаеш, че имам въпроси към Теб. Това са въпроси в ума ми (сърцето ми) и в душата ми (съзнателната ми същина). Ще ги задам този единствен път, и не отново, ако ми дадеш смелост само веднъж да попитам, а после ще продължа напред, както казваш.

Чудя се дали трябва да имам неизказана радост, докато съм затворен и далеч от семейството и приятелите си. Възможно ли е да имам такава радост в душата си и да съм далеч от семейството, което толкова дълбоко обичам? Може ли човек да обича семейството си твърде много? Дар ли е да имаш неизказана радост в затвора, или трябва да се спечели чрез постоянна хвала и благодарност?

Какво да кажа за онези, на които съм задължен, Отче? Мога ли да вярвам, че Ти имаш предвид техните най-добри интереси, и ще ми покажеш ли пътя на възстановяването? На кого дължа, Отче? Какво да направя, за да възстановя?

Какъв ще бъда, Отче? Какво ще направя, за да осигуря за семейството си, за да се почувствам като мъж? Каква е Твоята воля за препитанието ми?

Какво да кажа за онези, които ме предадоха, Отче? Да прощавам и забравям, или да прощавам и да намеря нови приятели?

Мислил съм за тези неща, Отче. Научих достатъчно, за да знам, че мога да предам всичко в Твоите ръце и да Ти се доверя, че ще ме водиш. Както знаеш, поставянето на тези неща на хартия, тези въпроси, бе, за да мога да продължа напред и да упражня тази нова вяра. Това е вяра, която вярва, че мога да Ти предам всичките си надежди, всичките си мечти и всичките си тревоги, и че Ти няма да забравиш, че съм Те попитал какво да правя.

За всеки въпрос имам нужда от Твоя отговор и ще направя както кажеш. Знам, че ако Ти го поискаш от мен, Ти ще осигуриш начина да го постигна.

Не искам повече да гледам назад, Отче. Днес избирам да продължа напред и да се доверя на Твоите отговори. Желая мир от всяка страна, Отче, това е моята молба.

Не се тревожете за нищо; но във всичко чрез молитва и молба, с благодарност, нека молбите ви бъдат известни на Всемогъщия, и мирът на Силния, който превъзхожда всяко разбиране, ще пази сърцето (ума) ви и душата ви чрез Yahshua Месия. (Филипяни 4:6-7)