Толкова малко думи са нужни

Един ум! А ако е един ум, тогава разбира се, едно говорене! И как може отделният човек да постигне това? „Да, Отче“, и „Може ли, Отче?“, не по-малко, и не повече.

Говорихме за егото и желанието на „своето аз“. Плътскост, материалност и чувственост — всички те са обвити в ума на човека. За онзи паднал ум никога няма да има смисъл, че моделите могат да бъдат толкова „лесни“, а ярема на Yahweh — толкова „лек“, но те са такива!

На някои от вас ще отнеме четиридесет години; други от вас ще влязат по-бързо в обетованата земя и ще преминете през страховете си, за да намерите дара на смирението, който ви очаква. „Да, Отче“ и след това „Може ли, Отче?“ Наистина ли може да бъде толкова просто? Какво имаше предвид, когато каза, че Неговият Син е „окончателната жертва“? (Евреи 10:12)

Ако направим малко основна математика, ще бъдем прави да твърдим валидността на едно такова уравнение: „Количеството съпротива от собственото ми плътско аз е пряко свързано с моето възприятие колко лесно е да бъда едно с Yahweh.“ Ако вярваш, че единството с Yahweh е трудно, то ти подхранваш плътскостта си.

Помни, лесно и леко, не трудно и тежко! Така успяваш. Разбираш ли?

Ако все още не е ясно, нека ти напомним думите на пророк Еремия, които прочетохме вчера в „Откажи се от всичко“. Те би трябвало да помогнат. „О, Yahweh, знам, че пътят на човека не е негов собствен; не човекът е този, който ходи, насочвайки собствените си стъпки. О, Yahweh, поправи ме, но с правосъдие; не в гнева Си, защото иначе ще ме докараш до нищо.“ (Еремия 10:23-24)