Бабилонско бъбрене

Издигай се, издигай се, до най-високите висини,
намери Ме по свой собствен път?
Гняв, негодувание, гордост и раздор,
строиш кули от глина.

Гордостта, хоросанът, който отвърдява,
към собствената ти гибел го поставя.
Пътят ти към небето, седемдесет ангела го скриват,
твоето възнесение тяхната мисия го възпрепятства.

Как може да започне единна структура,
когато нито един човек не предпочита другия?
Строиш кули в закоравялото си сърце?
Вместо това, първо обичай брат си!

Издигай се, издигай се, до най-високите висини,
за да Ме намериш, това е пътят.
Любов, прощение, себеотрицание,
няма по-голяма любов от тази — да положиш живота си.

Никога не знаеш кога почвата на сърцето ти (способността да отглеждаш мислите на Yahweh) ще се втвърди завинаги от глад за чуване на думите Му (Амос 8:11). Заповедта „търсете Yahweh, докато може да бъде намерен“ и „призовавайте Го, докато е близо“ (Исая 55:6) е добре да се приеме сериозно, защото това може да е последният ти ден.

Слушай, любими, викът на сърцето на Отца е за единство. Той пожертва собствения Си Син, за да могат хората Му да бъдат с един ум, една реч и едно тяло (Ефесяни 4:1-6). И все пак в това едно тяло има много членове и не всички „части на тялото“ имат една и съща функция. (Римляни 12:4)

Имайки това предвид, трябва ли един човек (съвременният пастор) да царува върховно над всички функции на тялото? За съжаление „църквата“ е подкрепяла такива практики и хора на позиция са се наслаждавали на величието. Горко на вас, пастири, които се стремите да угодите на множествата, за да запазите позицията си (Матей 18:12-14).

Но идват нови неща и „старата гвардия“ ще бъде отстранена, за да я замести ново поколение пастири (Еремия 23:1-4). Те ще извършват съд и правда на земята (ст. 5).

Тези нови пастири няма да имат нужда да наказват или манипулират общността до подчинение. Те няма да бъдат несигурни относно собствените си ограничения, а по-скоро ще прегръщат личните предизвикателства като свръхестествено вложени тръни на смирение, съвършено поставени от Отца (2 Коринтяни 12:7). В тази нова парадигма талантите на общността ще вдъхновяват взаимно подчинение.

Време е да се издигнем като тяло, заедно като едно цяло, и да слушаме гласа на Господаря. Горко на вас, пастири, които отказвате да се подчините на всичко, което ви е заповядано, на вас, които не успявате да чуете шепота на Yahweh, докато все още може да бъде чут.