Въпроси на факта

Сега се радвам в страданията си за вас и допълвам в плътта си онова, което не достига от скърбите на Месията, заради Неговото тяло, което е събранието [извиканите избрани], на което станах служител според настойничеството от Всемогъщия, дадено ми за вас, за да изпълня словото на Силния, тайната, скрита от векове и от поколения, а сега открита на светиите Му. На тях Всемогъщият пожела да направи известно какво е богатството на славата на тази тайна сред народите: което е Месията във вас, надеждата на славата. (Колосяни 1:24-27)

Те ще дойдат не с убедителни човешки думи, нито с нещо изтънчено или гладко, а със силата на Yahweh (1 Коринтяни 2:3-5). Така ще познаете „синовете“, за които цялото творение стене с нетърпеливо очакване (Римляни 8:22). В този последен час те биват издигани, за да освободят Силата на Yahweh в живота на избраните, и силата на съда върху онези, обявени за зли от Отца.

Синовете имат тайни, любими, тайни на Царството на Yahweh, които да разкрият (Матей 13:11). Те ще споделят с теб моделите на тайните; знаците по тесния път, ако щеш. Очаквай смяна на парадигмата при всяка разкрита тайна. Дори тези, опитни във вярата, ще имат очите си отворени за тези нови гледки. Да, любими, ако твоето спасение (спасен ум) беше пълно, ти щеше да разкриваш тайните, а не да ги получаваш, нали?

Нека изследваме по-дълбоката тайна на прощението. В резултат на това ще възприемеш нейното дълбоко намерение, цел и модел. Всичко започва с честна оценка на „себе си“.

Твоето „аз“ се грижи само за самото себе си. И чрез вярата си си стигнал до убеждението, че твоето духовно задължение е да прощаваш на потисниците си, и в това има частица истина. Но твоето „аз“ изкривява модела.

Изглежда нещо такова: „Това ми беше сторено и знам, че съм призован да простя; но е просто толкова трудно.“ И така незабелязано убеждаваш себе си, че прощението е твое да го предложиш, вместо небесен дар, получен, който после предаваш нататък чрез Неговата благодат. Правилно би звучало нещо такова: „Аз съм първият сред грешниците без Месията (1 Тимотей 1:15-16), затова всяко прощение трябва да идва чрез Него.“

Изостави религиозните опити за прощение и стъпи в разкритата тайна за истинското прощение, вида, който не води записи и не търси нищо за себе си. Невъзможно е да го направиш, освен ако не си подсилен от Yahweh, което най-напред ти позволява да преживееш истинско прощение отвътре. Това преживяване е Месията във теб, надеждата на славата.