Отведи ме там

Отче, моля Те, отведи ме там. Нима винаги просто ще се държа някак, Отче, като човек, който стиска зъби в очакване на последно решение? Ако съм победител в Yahshua Месията, защо се чувствам сякаш падам? Единствената ми надежда е, че Ти ще бъдеш там, за да ме уловиш.

Ако си оставил Своя мир с мен (Йоан 14:27), тогава защо все още го търся? Авва, какъв е този мир, който превъзхожда всяко разбиране (Филипяни 4:7)? Предадох волята си на Теб и непрестанно се стремя никога да не си я взема обратно. Желая единствено Твоето присъствие в разбитите места. Отче, нима винаги ще трябва да се боря така?

Твоето обещание е ясно: „Почини в Yahweh и Го чакай търпеливо; не се вълнувай заради онзи, който успява в пътя си, заради човека, който привежда в действие лукави замисли.“ (Псалм 37:7) Защо тогава ми е трудно да намеря този покой? Как мога да претендирам за победата, преди битката да е започнала? Нека чуя гласа Ти: „Иди, защото ги предадох в ръцете ти“? (Исус Навин 10:8)

Дори когато смъртта на всичко, което някога съм познавал, ме гледа право в лицето, нека видя онова, което Ти виждаш за мен? Предавам Ти всичко, дори неохотните части. Вземи ги все пак. Вместо това ми е нужен Твоят мир и радост, Отче.

Нека премина отвъд постоянното викане за мир и вляза в самия мир? Ти ми казваш, че е мой — моля Те, покажи ми как да завъртя ключа и да прекрача през вратата в мира. Докато признавам своята поквареност, нека дойде духовното изобилие! Ако трябва да падна, нека падна в ръцете на автора и завършителя на вярата ми (Евреи 12:2).

О, Силни мой, душата ми е унила в мен;
затова ще си спомням за Теб от земята на Йордан,
и от височините на Ермон,
от хълма Мизар.
Бездна вика бездна при шума на Твоите водопади;
всичките Твои вълни и вали преминаха над мен.
Yahweh ще заповяда Своята милост денем,
а нощем песента Му ще бъде с мен —
молитва към Силния на моя живот. (Псалм 42:6-8)

Отче, моля Те, отведи ме там.