От първо лице

О, да, Отче, Ти чу вика ми. Ти разбираш моята форма и устройство, защото това е Твоят замисъл. Ще Те хваля, защото съм страшно и чудно направен; чудни са делата Ти, и душата ми знае това много добре. (Псалм 139:14)

Стигнах до края на своето „аз“, което познавах. Готов съм да започна отново, да се преродя и да стана нов. Вече не мога да живея от онова, което беше направено за Авраам. Не мога да оцелявам от чудесата, направени за Даниил. Не ми стига да чета за Давид и за всички чудни дела, извършени заради него. Не, Отче мой, трябва да призная: „Не ми стига!“

Прекалено дълго съм зависил от преживявания от втора ръка. Прости ми, че не осъзнах това по-рано. Прости ми, че съм разчитал на онова, което си направил за други, сякаш Твоята сила и обновление не са били предназначени лично за мен. Прости ми, че не съм викал по-рано за преживяването от първо лице, за което сега викам; копнея да разбера защо си ме създал, Отче. Ценя свидетелствата на изпълнените с вяра Твои деца (Евреи 11).

Но сега е моето време да бъда насаме с Теб, лице в лице. Това е желанието на сърцето ми. Твоята възкресителна сила не е само за други, а за мен (Ефесяни 1:19-20). Тя не е просто нещо, за което да се чете, а нещо, в което да се живее. Вече не мога да живея встрани от тази действителност.

Прости ми, Отче, че чаках толкова дълго, за да осъзная дълбоко в душата си, че животът и преживяванията на Павел не могат да преобразят мен. Животът на Йосиф трябва да ме кара да желая да изпитам онова, което той е изпитал, но не може да засити душата ми. Аз не съм Йосиф, аз съм самият аз. И съм готов за своето собствено, лично преживяване, Отче.

Да, всичко е за Твоята слава, но също и за моето пътуване, онова, което Ти си приготвил за мен да извървя от основаването на времето. Аз не съм пропиляно творение, живеещо от вярата на минали светии. Аз съм жив сега. Аз съм ново създание. Аз съм Твоят личен представител на земята. Напиши моята история, за да я видят всички, Отче, историята на другия Ти син, създаден за слава (1 Коринтяни 2:7).

Животът ми вече не е живот на вяра от втора ръка. Авва, сега сме само Ти и аз в Yahshua Месията.

И нека това вдъхнови и другите Твои синове и дъщери да напишат своята собствена история. Нека всички те видят, че не е достатъчно да зависиш от живота на другите и от онова, което си направил за тях. Всички те са били създадени за слава и за да Те прославят. Дошло е времето да заявят своето собствено, лично преживяване с Теб, с Твоя Син и с Твоя Дух.

Сега вече е лично.