Какво е кесаревото?

Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в приказка. И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите, казвайки: „Учителю, знаем, че си истинен и учиш пътя на Силния в истина; и не Те е грижа за никого, защото не гледаш на лицето на хората. Кажи ни тогава, какво мислиш? Позволено ли е да се плащат данъци на кесаря, или не?“ Но Yahshua разбра тяхната злина и каза: „Защо Ме изпитвате, лицемери? Покажете Ми данъчната монета.“ И Му донесоха един динарий [малка сребърна монета]. И им каза: „Чий е този образ и надпис?“ Казаха Му: „На кесаря.“ Тогава им каза: „И така, отдайте на кесаря кесаревото, а на Всемогъщия — Неговото.“ Като чуха тези думи, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха. (Матей 22:15-22)

Време е да преразгледаш как си бил индоктриниран. Не пропускай тази възможност. Всичко, което е нужно, е детска вяра, ако си готов да видиш. Вярата на дете е подсилена от невинност, докато не бъде покварена и смазана от мнения. Дете бързо би кимнало в съгласие, когато бъде изложено на истината за Царството на Yahweh. В крайна сметка Той предупреди, че „ако не се обърнете и не станете като малките деца, няма да влезете [да разберете и изживеете] Царството.“ (Матей 18:3)

Кесарят е, ако не друго, коварен. И фарисеите лесно са били уловени в неговия капан. Месията е, ако не друго, загадъчен в начина, по който разкрива тяхната лъжа. Когато сребърната монета беше представена, носеща образа на кесаря, въпросът на Месията беше чист и невинен (детски) до дъното си: „Чие лице и гравюра са на монетата?“ Това, което умът ти на възрастен не успява да възприеме, е, че с този въпрос Yahshua не просто заявяваше собственост в контраст с надписа; Той разкриваше и парадокса.

Как така? Представи си малката сребърна монета в ръката си. Можеш ли да я усетиш; можеш ли да я видиш там? Сега си представи образа на кесаря на монетата и отговори на този въпрос в себе си: „Чия е монетата?“ Повечето от вас веднага мислят: „На кесаря!“ И точно в това е парадоксът. Когато Yahshua каза: „Дайте на Yahweh това, което е на Yahweh, и на кесаря кесаревото“, кесарят вече ви е бил програмирал да вярвате, че монетата е негова, и по този начин той е откраднал и вашата вярност.

Днес е денят, в който ще уредим въпроса веднъж завинаги. Ще го направим по начин, който би разбрало дете, като зададем няколко прости въпроса. Първо: „Кой направи среброто? Кой сътвори среброто и следователно притежава среброто?“ После: „Има ли право някой да претендира за собственост върху нещо просто защото отпечатва образа си върху него?“

Твърде дълбоко ли би било да се замислим, че докато измамникът всъщност е изработвал сребърната монета от суровия материал на Yahweh, сечейки я и надписвайки върху нея лицето и буквите си, процесът всъщност е причинил известна загуба, известно изтощение на материала? Тогава не би ли било по-точно да се опише обезценяването на активите на Yahweh като кражба от страна на кесаря, а не като собственост? Твърде смело ли би било да се твърди, че намерението на подобно завземане на „активите“ на Yahweh е равносилно на фалшифициране?

Ако не разпознаваш произхода на онова, което притежаваш, тогава си обвързан да му се покланяш (да му отдаваш почит и вярност), вместо да почиташ неговия Създател (Римляни 1:18-25). Настъпи ли смяната на парадигмата?

Винаги помни, че това, което е на Yahweh, е субстанцията, истинската стойност, а това, което е на кесаря, винаги ще бъде само илюзия. И ако Yahweh притежава всичко, тогава дай на Yahweh това, което е на Yahweh, и върни илюзията на кесаря.

Бележка: Можеш да проследиш илюзията на дълговата система на кесаря на САЩ, като провериш националния дълг на САЩ в реално време: http://www.usdebtclock.org/