Пътят на слугата

Ако купиш еврейски слуга, той трябва да ти служи шест години. Но в седмата година той трябва да излезе свободен, без да плаща нищо. Ако дойде сам, сам да излезе свободен; но ако е имал жена, когато е дошъл, тя да излезе с него. Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата ѝ ще принадлежат на господаря ѝ, а само мъжът ще излезе свободен. Но ако слугата заяви: „Обичам господаря си, жена си и децата си и не искам да изляза свободен“, тогава господарят му трябва да го заведе пред съдиите. Ще го заведе на вратата или на рамката на вратата и ще му пробие ухото с шило. Тогава той ще му бъде слуга завинаги. (Изход 21:2-6)

Той знаеше какво означава свободата. Означаваше, че има само един път във всичко, и това беше пътят на Отца, Неговия Господар. Не можеше да има отклонение; нито сянка на промяна, ако трябваше да завърши задачата пред Себе Си. Всичко беше съвършено; всичко беше точно, дума по дума, правило върху правило.

Като предпочете Своята невеста и деца, Той знаеше, че ще плати висока цена. Докато отново обмисляше закона за еврейския слуга, не можеше да има съмнение какви са Неговите заповеди. В края на краищата слугата следва заповеди.

Приемането на задачата пред Него, дълго преди Гетсимания, беше, когато потта, която потече като кръв, за пръв път започна. Тя най-напред започна, когато жертвата беше обмислена, когато Той обяви: „Обичам Своя Господар, Своята невеста, нашите деца. Затова дойдох. Моята форма съществуваше дълго преди сътворението на човека; но сега избрах да остана, да стана слуга завинаги. Вече няма да бъда като вятъра, а „вземайки образа на слуга и идвайки в подобие на човеците. И като се намери във вид като човек“ (Филипяни 2:7-8). Приемайки образа на човек, тогава започна Моето пронизване.

Когато за първи път бях пронизан

Един, който да бъде пронизан, както е предписано от закона,
Неговият Господар доволен до безкрайност,
За миг чашата на изкуплението изпълнена,
Всичко, което трябваше… „Предай Божествеността.“

Да, Аз съм Този, който взе твоята форма,
Истинската жертва, на която трябва да се обърне внимание.
Никога преди не съм имал тези ръце или тези крака,
Тези крайници просто не са Ми били нужни.

Как можеш да убиеш Този, който винаги е съществувал?
Това е тайната на вярата, която признаваме.
Мисълта за смъртта на този Божествен,
Все едно да поискаш от вятъра да кърви.

Не се заблуждавай с изкривено човешко мислене,
че Моята надежда беше тази чаша да бъде отнета,
Заради радостта, поставена пред Мен, приех твоя кол;
Но с това цялата вечност бе разтърсена.

За остатъка от дните Си точно като теб ще бъда,
Дълбочината на тази Моя жертва,
Нещо ново, което да прегърна, дори за Мен,
Но за теб Аз все още ще бъда Божествен.