Чашата на спасението

„Ще взема чашата на спасението и ще призова Името Ти, о, Yahweh.“ (Псалм 116:13) Чашата, съд, който съдържа нещо цялостно, но образно — част от нещо. Част от спасението; защо само част?

Какво е това спасение? На иврит то означава избавление, здраве, помощ, спасяващо здраве, благополучие и просперитет. Гръцката представа за спасение сочи същото: благополучие, просперитет, избавление, съхранение и безопасност. Забележимо липсва думата изкупление. И все пак тази чаша на спасението толкова често е неразбрана, а истинското ѝ значение — свободно разменяно с изкуплението.

Изкуплението обаче рисува съвсем различна картина и в двата езика. Изкуплението означава освобождение, причинено от плащането на откуп. Ти не можеш да направиш нищо за него чрез собствените си усилия, желания или способности. Наистина съвсем различна картина от изявлението: „Ще взема чашата на спасението.“

Тази небрежна употреба на езика подкрепя крехко (върху рохкав пясък) учение, което неизбежно води до криза на идентичността за онези, които го практикуват. Как крехкото учение причинява проблеми с идентичността? Нека разгледаме какво се казва и как грешката води до разклащане на пясъчната основа, върху която си изградил надеждите си. Тази нестабилност разкъсва ума, който не може да съвмести сигурността, че цената на изкуплението е платена веднъж завинаги, с несигурността, породена от вечно променящите се външни обстоятелства, които сякаш изискват непрестанна жертва.

Чувал си го да се казва; сам си го казвал; „О, аз бях спасен на…“ или „Кога беше спасен?“ Това крехко учение подсказва, че вече си „спасен“, но веднага бива невъзможно опровергано от стихове като: „Изработвайте спасението си със страх и трепет.“ (Филипяни 2:12) Любима, разделена в себе си къща (съвкупността от мисли) не може да устои (Марк 3:25). Разделената къща има проблеми с идентичността.

Това е поредното кръстопътище в твоята духовна зрялост. „Какво и кога“ на спасението е толкова важно за твоята умствена стабилност и духовна твърдост. Не мазна благодат, а вместо това яростно убеждение.

Чашата е умствената способност да приемаш и разчиташ духовна мъдрост в съвестта си; отредената порция свръхестествена интуиция, поставена в мислите ти, порция, която непрестанно нараства. Но трябва да помниш, че тя расте от яростното желание за нея. „Аз съм спасен“ не е онова яростно желание, любима. „Аз съм изкупен и изработвам спасението си със страх и трепет“ — това е то!

Помисли да зададеш този въпрос на следващия човек, който ти каже, че е спасен: „Ако си спасен, това означава, че порцията ти е пълна, достигнал си безгрешност, нали?“ Точно това е спасението; ум, който повече не съгрешава! Спасен ум, съвършен ум, свят ум, пълната чаша на спасението! Но който устои докрай, ще бъде спасен. (Матей 24:13)