Един Автор и Завършител

„Гледайки на Yahshua, автора и завършителя на нашата вяра…“ (Евреи 12:2) Всяка дума има значение, любима. Бъди бърз да слушаш и бавен да говориш (Яков 1:19). Нима Той би пропилял собствените Си думи, Той, Който е провъзгласил: „При многото думи неизбежно има престъпление, но който въздържа устните си, е мъдър“? (Притчи 10:19) И така, следвайки Неговите мъдри думи, ни е заповядано да „гледаме“ на Yahshua като на „автор“ и „завършител“.

Какво означава това гледане към Yahshua? Означава: да устремим очите си; да гледаме само Него; да се съсредоточим върху Него; да гледаме постоянно; да фокусираме погледа си; да се отвърнем от всичко друго. Това е духовен въпрос. Интензивността на „гледането“ не се отнася само до онова, върху което гледаш, но и до онова, от което се отвръщаш. Не се търси нещо физическо. То е осезаемо, да, но не е нещо, което можеш да докоснеш с ръцете си. Изследване на душата може би е по-точното обяснение, дълбоко търсене вътре в себе си за онова, което е, и онова, което не е. Как можеш да разбереш дали гледаш към Yahshua? Очевидно е; вземи онова, което умът ти произвежда в естественото си състояние, и го измери спрямо живота на Онзи, Който каза: „Аз съм пътят!“ (Йоан 14:6)

Авторът на твоята вяра; това означава: създател, източник, основател, княз и водач; личността, която е създател или основател на едно движение и продължава да бъде негов водач. Докато гледаме към Него, ни е заповядано да Го виждаме (духовно да Го възприемаме) като автор. Какво означава това за теб? Би ли било справедливо да заключим, че ако не знаеш какво означава това, или не си положил усилие да откриеш значението му, значи Той не е бил твой най-висш приоритет?

Слушай внимателно, любима; онези, които са Негови, имат имената си записани в Книгата на живота (Откровение 3:5). Ако името ти е записано, то е защото си изповядал желанието си Той да ръководи живота ти (дейността на ума ти). Овцете Му слушат гласа Му; Той ги познава и те Го следват (Йоан 10:27). Ето какво казва Той: „Погледни живота Ми; Аз съм пътят за всичко. Готов съм да поема управлението, но няма да Се наложа над теб. И бъди много внимателна, скъпа любима, нашият Отец е дълготърпелив, но не е плах.“

Приеми, че старият ти човек е умрял и че Неговият живот в теб го е заменил (Галатяни 2:20). Неговият живот сега пише книгата на твоя. С други думи, Той е авторът на живота ти!

Завършителят на твоята вяра; това означава: усъвършенстващ, завършващ; онзи, който довежда един процес до неговия край. Неговото съвършенство гарантира твоето, любима. Тази решаваща функция е свързана най-вече с личното послушание. Ти си усъвършенстван, защото имаше смърт. Да, Неговата смърт проправи пътя. Остава въпросът; трябва ли и ти да умреш, за да бъдеш усъвършенстван? Категорично „Да!“, но след това следва решаващото разграничение; да умреш как?

Старото ни естество бе приковано на кол с Него, за да бъде унищожено тялото на греха, така че да не бъдем повече роби на греха; защото който е умрял, е освободен от греха. (Римляни 6:6-7) Да, за да постигнеш обещанието за съвършенство, смъртта на старата ти природа е задължителна; смъртта на тялото ти — по избор. Той бе последната жертва (Евреи 7:27; 9:12, 26; 10:10), необходима, за да постигнеш обещанието. Той проправи път за теб да бъдеш усъвършенстван преди физическата смърт, но толкова много ще отрекат, че това е възможно. Това са плахите, никога достатъчно отдадени, за да загубят живота си заради Него (Матей 16:25).

Делото на всеки ще бъде показано какво е, защото Денят ще го изведе на светло. Ще бъде разкрито чрез огън, и огънят ще изпита качеството на делото на всеки. Ако построеното устои, строителят ще получи награда. Ако изгори, строителят ще претърпи загуба, но пак ще бъде спасен — макар и както през огън. (1 Коринтяни 3:13-15) С кого се идентифицираш ти, с плахите, които ще се спасят само през пламъците, или с онзи, който е готов да загуби живота си?

Какво казваш, когато те питат за съвършенството? „Не е възможно, докато не сме мъртви (физически); само Той можеше да бъде съвършен?“ Завършителят на твоята вяра би ти казал друго; Той би казал: „Аз го завърших заради теб. (Йоан 19:30) Сега това е Моят живот в теб!“ (Галатяни 2:20)

И така, ако Той казва „да“, защо ти казваш „не“? Ако една къща [съвкупността от мисли] е разделена в себе си, тази къща не може да устои. (Марк 3:25) Приеми тази най-важна от всички истини. „Свърши се“; сега направи своята част заради това!