Очевидно

Замяната на онова, което удовлетворява в момента, независимо от установената истина, е бил пътят на човечеството от началото. Разменянето на фактите за чувствата е разпръснато из цялата човешка история. Очевидно всичко се свежда до неспособност да се вярва на Yahweh и Неговата суверенност, разкривайки по този начин първично недоверие към Него, Неговите методи и Неговите заповеди. Има тежка цена за плащане, физически и духовно, за тази липса на вяра.

Неверието първо състарява човека духовно, и нямаме предвид, че го прави зрял. То го прави стар, тоест дегенерирал. И как това се отразява на духовния му живот? То го улавя в същите лоши доктрини, които са причинили неразположението на първо място. Смятаме, че на съвременен език бихте казали така: „Старо куче не се учи на нови номера.“

И както си научил толкова често в тези размишления, физическата сянка винаги отразява духовната реалност. Има модел, който съпровожда изборите на недоверие и неверие в Великия Аз съм; той беше установен в Градината и води до смърт и труд! „Ако ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:17); „Земята е прокълната заради теб. Чрез тежък труд ще ядеш храна, произлизаща от нея, всеки ден от живота си.“ (Битие 3:17)

Можеш да устоиш на тази истина, но да ритниш срещу остена е напразно (Деяния 26:14). Тъжното е, че историята няма да излекува този проблем за човечеството. Той трябва да бъде личен избор, не исторически. Целият труд на човека е за устата му, и все пак душата не е удовлетворена. (Еклесиаст 6:7)

Ако историята можеше да го направи, примерът на Каин, чиито собствени усилия дадоха лош плод, щеше да ни научи на този урок (Битие 4:3-7). Вместо да се вслуша в предупреждението: „грехът лежи пред вратата ти, готов да нападне. Той иска да те владее, но ти трябва да го овладееш“ (ст. 7), той напои земята с кръвта на брат си. Затова той беше прокълнат „от земята“ (ст. 11), която завинаги щеше да дава лош плод (Битие 4:10-12).

Ако историята можеше да ни изцели, Изходът щеше да ни научи на урок. Четиридесет и два лагера, изброени в Числа 33 (плюс още 17, споменати другаде в Тората), всичките спирки преди преминаването на Йордан. Имаше много опъване и събиране на лагер в течение на 40 години, всичките тези допълнителни години и допълнителни спирки заради недоверието и следователно непокорството. На кого се закле Силният, че никога няма да влезе в мястото Му на почивка? Той говореше за онези, които не Му се покориха. Така виждаме, че те не можаха да влязат в мястото Му на почивка, защото не повярваха. (Евреи 3:18-19)

Очевидно познаването на историята няма значение. Моделът продължава; и ти участваш в него. Може би го изпитваш точно сега, изкушението да избереш чувствата пред фактите; удовлетворението в момента пред истината и реалността; непокорството, което води до смърт и труд, пред доверието в Неговата суверенност.

Лекарството също е в теб. Това е избор, който можеш да направиш днес, избор да вярваш на всичко относно Него. По-голямата част от вярата, необходима за това, е дар, който вече е вложен в теб. Последната част е твоят избор. И възможността се появява, когато чувствата ти противоречат на вярата ти.

Избери днес на кого ще служиш; на фактите или на чувствата? Колкото до нас, ние ще прогласим, както е заповядано: „Аз ще служа на Yahweh!“ (Исус Навин 24:15) „Обърнете се към Мен, когато ви предупреждавам. Аз щедро ще излея Духа Си за вас. Ще направя думите Си известни на вас.“ (Притчи 1:23)