Все растящо, все познаващо

Моля се славният Отец, Силният на нашия Господар Yahshua Месията, да ти даде дух на мъдрост и откровение, докато опознаваш Него [Yahshua] по-добре. Тогава ще имаш по-дълбока прозрение. Ще познаеш увереността, към която Той те призовава, и славното богатство, което народът на Yahweh ще наследи. (Ефесяни 1:17-18)

За да продължаваш да напредваш в мъдрост и разбиране, трябва да знаеш, че силата на „своето аз“ или „егото“ е винаги присъстващата и винаги готовата сила на противопоставяне и съпротива срещу святостта, която самата тя е „Месията в теб; надеждата на славата.“ (Колосяни 1:27) Никога няма да бъде „ти в теб“ това, което се издига до ума на Месията.

От решаващо значение е да осъзнаеш, че дори след цял живот без грях, Yahshua имаше миг на съмнение, с други думи, миг на „своето аз“. „Защо си Ме изоставил [оставил]?“ (Матей 27:45-46 от Псалми 22:1)

Онова, което е толкова критично за правилното разбиране, е осъзнаването, че съмнението Му се прояви, след като беше извършил всичко, което Отец беше поискал от Него до онзи момент. Той беше на кола, вече прободен, точно на прага на послушанието до смърт; Неговата поверена задача щеше да бъде „завършена“ (Матей 27:50; Йоан 19:30) в рамките на следващите няколко въздишки. И тогава — една-единствена мисъл на съмнение. Беше ли това грях? Разбира се, че не! Беше ли необходимо? Най-определено! Беше ли урок за всички времена за човешката борба? Абсолютно!

Помниш ли, обсъждахме Псалм 22 в размишление 259? Заключението на въпроса беше следното: „Всичко е в ума, в мисловните процеси, в това как мислим за „своето аз“, и в това как изкупваме тези мисли чрез силата на Духа. Всичко е в ума, любими. Животът е в ума!“

Разбрахме подробно стихове 12 и 13 от по-метафизична, в известен смисъл свръхестествена гледна точка. „Нарастващ брой разпръснати и упорити мисли са нахлули в мисловния ми процес. Това са мисли, които ме поробват в неизкупено материално съзнание, за разлика от свободата на духовното мислене. Тези плътски мисли непрестанно се въртят в ума ми и ме държат оплетен. Тези плътски мисловни процеси създават и разпространяват разпръснати и разпокъсани идеи. Те дърпат и скубят мозъка ми; и причиняват тътен и стенание вътре в мен. Реват толкова силно, че дори не мога да мисля ясно.“

И тези бяха мислите на Давид, след като той извика: „Мой Силни, мой Силни, защо си Ме изоставил? Защо си толкова далеч от избавлението ми, толкова далеч от думите на моя стон?“ (Псалми 22:1) Тези бяха и думите на Yahshua!

Това е нашият урок, любими. До смъртта, а това означава до последния ти дъх, егото винаги ще дебне. Своеволието, което вечно се противопоставя на волята на Yahweh, няма да бъде изкоренено, докато не настъпи твоето умствено възкресение.

С това знание можем да разпознаем модела. Когато Yahweh увеличи силата ти, егото винаги ще е там, желаейки да използва тази сила за самопрославяне. Бъди винаги нащрек, винаги толкова усърден, не само да разбираш това, но и да го изповядваш ежедневно. „Знам, че всичко относно падналия мен би искало да злоупотреби с Твоята сила и благодат, Yahweh, но за днес бих Те помолил да ми дадеш Твоята сила и смелост да се отрека от себе си и да взема кола си, и Твоят Син да царува и управлява в мен.“

И знай тази истина, любими; в деня, когато умът ти бъде възкресен, егото ти никога повече няма да присъства в мисловните ти процеси. Защото поклонниците, веднъж пречистени, вече нямаше да имат съзнание за грехове. (Евреи 10:2) В този момент ти ще имаш ума на Yahweh. Радвайте се, казваме! Обмислете това и се радвайте! „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си и всеки ден да взема кола си, и да Ме следва.“ (Лука 9:23)