Но аз не знаех

Ако цялото израилско общество съгреши неволно и извърши нещо забранено от някоя от заповедите на Yahweh, дори ако общността не знае за това, когато осъзнаят вината си и грехът, който са извършили, стане известен, събранието трябва... (Левит 4:13-14)

Когато осъзнаят вината си? Били ли са виновни, докато все още не са знаели, че са съгрешили? Отговорът е очевиден и се изискваше умилостивение; „събранието трябва...“ Да, дори за неволните им грехове, за които не са знаели, е трябвало да принесат жертва.

За теб, чиито грехове са изкупени с кръвта на Агнеца, как отговаряш? Защитаваш ли действията си? „Ако не съм знаел, как мога да бъда наказан за това?“ Или се покайваш?

Зрелите знаят правилния отговор. „Затова ти си без извинение, човече...“ (Римляни 2:1) Те са тези, които се съгласяват и казват: „Никакъв грях не е приемлив, дори при моето собствено невежество.“ Те по-скоро биха запитали себе си, отколкото да отклонят отговорността. „„Защо не знаех?“, вместо „Не е моя вината.““

Тук се крие голяма част от проблема, дълбоко вкоренен вътре в тялото на Месията. Защо не знаем и какво може да се направи по въпроса? Смиреният израз на Павел може да съдържа ключа за отговора, който търсим. „Братя, аз не считам себе си, че съм постигнал; но едно правя, забравяйки задното и стремейки се напред към предното, аз тичам към целта за наградата на горното призвание на Всемогъщия в Месията Yahshua. Затова нека всички ние, зрелите, имаме тази нагласа; и ако в нещо мислите различно, Всемогъщият ще ви открие и това.“ (Филипяни 3:13-15)

Ако спреш на „аз не считам себе си, че съм постигнал...“, ще яздиш това извинение безкрайно. За съжаление, това невежество се е превърнало в приемливо заразяване вътре в тялото. Лекарството е смирено да признаеш къде се намираш и да „се стремиш към целта за наградата на горното призвание“.

Зрелостта, необходима за стремеж към това високо призвание — мислиш ли, че тя е изключителна, или е избор? Готов ли си тихо да седнеш и да позволиш на Духа да открие как отношението ти към греха отговаря на този въпрос?

Словото казва „Стреми се напред“, така че изглежда, че то предполага известна лична отговорност и усилие. Можеш да се съгласиш с него: „Всички зрели нека имат тази нагласа“; или можеш да спориш: „Ако в нещо мислите различно, Всемогъщият ще ви открие и това.“ Но бъди предупреден, разкриването няма да е приятно!

В крайна сметка зрелостта носи мир и разрешение. Ако си честен със себе си, ще признаеш, че дори да не си знаел, все пак носиш отговорност за действията си. Зрелите спират да оспорват Yahweh напразно. Това е нагласата на зрелия; ако Yahweh казва, че неосъзнаващите също са виновни, то виновни са.

Ако това си ти, единствените оставащи въпроси са: „Ще се покаеш ли и какво ще направиш, за да се предпазиш от повторение?“ Не бъди „суетният човек“, който ще претърпи остро изобличение.

Всичко, което трябва да знаеш, е налично, ако се стремиш напред. „Той“ вътре в теб го гарантира. За тези, които се покайват и поемат отговорност, кръвта на Агнеца е разрешила цялата вина и грях; горко на човека, който продължава във вината си. Защото ако ние съзнателно продължаваме да грешим, след като сме получили познанието на истината, вече не остава жертва за греховете, а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне враговете на Силния. (Евреи 10:26-27)