Кръстопът

Нека оправданието ми дойде от Твоето присъствие; нека очите Ти гледат нещата, които са прави. (Псалми 17:2)

„Чувам те, сине.“

„Коя част, Отче?“

„Кръстопътят, пред който си изправен, конфликтът в сърцето ти относно оправданието.“

„Ти винаги слушаш, нали, Татко?“

„Разбира се, че слушам, сине; отвори сърцето си пред Мен за него.“

„Ти вече ме доведе толкова далеч, Отче.“

„Няма защо.“

„Да. Знаеш, че винаги Ти благодаря.“

„Знам, сине. Продължавай.“

„Ами, викам за оправдание вече доста дълго време.“

„И?“

„Просто вече не съм сигурен, че има толкова голямо значение, поне не по същия начин.“

„Ти си на кръстопът, сине; това е ново място.“

„Вярвам, че е така, Отче. Търсенето на оправдание не е ли просто търсене да бъдеш оневинен пред очите на човека?“

„Позволи Ми да те попитам, сине; вярваш ли, че си прав пред Мен?“

„Стана на кола, но повече от всякога, стана толкова лично. Да, Отче, вярвам, че съм праведен пред Твоите очи.“

„Тогава, ако си оправдан в Моите очи, защо продължаваш да викаш за оправдание в очите на човека?“

„Това е кръстопътят, Отче. Внезапно вече не съм толкова сигурен, че имам нужда от това.“

„Сине?“

„Да, Отче?“

„Време е да избереш портата.“

„Имаш предвид... тясната порта, която води към живота? (Матей 7:13-14)

„Да. Тя е най-тясната от всички възможни пътища. И малцина са тези, които я намират!“ (ст. 14)

„Страх ме е, Отче. Какво ще стане с мен? Аз...“

„Не, сине. Не се страхувай, защото Аз съм с теб; не се плаши, защото Аз съм твоят Силен. Аз ще те укрепя, да, ще ти помогна, ще те подкрепя с праведната Си дясна ръка.“ (Исая 41:10)

„Тогава Ти си с мен, Авва?“

„Аз съм с теб, сине. Твоето смирение е толкова красиво за Мен.“

„Ще извървиш ли тесния път с мен, Авва?“

„По-добре от това, Мой скъпоценен сине; Аз ще те нося!“

Дори до старостта ти Аз съм Той, и дори до побелелите ти коси Аз ще те нося! Аз създадох, и Аз ще нося; да, Аз ще нося и ще те избавя. (Исая 46:4)