Микровълновата

Виждаш ли човек, който говори прибързано? Има повече надежда за глупака, отколкото за него. (Притчи 29:20)

Докато стоях пред микровълновата и чаках кафето ми да се стопли, осъзнах как микровълновата беше олицетворила живота ми. В миналото, когато ми трябваше минута усилие на микровълновата, за да стопля нещо, обикновено отварях вратата с поне петнайсет секунди, останали на таймера. Нямаше време да чакам цялата минута, макар да знаех, че тази минута е необходима. Тъй като трябваше да „вървя“, се задоволявах с хладко кафе. Никога наистина не съм се наслаждавал на хладкото кафе; все пак свикнах с него, свикнах с „недовършено, но достатъчно добро“.

Целият ми живот тогава можеше да се обобщи с избора ми пред микровълновата, с неспособността ми да изчакам пълната минута. Макар че микровълновата вече е кратък път, и дори не е полезна за теб, аз все пак не можех да инвестирам малкото необходимо време, за да получа най-добрия резултат, който тя можеше да предложи. Плановете на усърдния водят до печалба, също толкова сигурно, колкото прибързаността води до бедност. (Притчи 21:5)

Днес съм в затвора. Затворът ме промени. Смея се, докато настройвам микровълновата за една минута. Използвам всяка последна секунда. Всичко ще бъде както трябва, щом минутата изтече. И вселената се справяше чудесно без мен, през цялата минута.

Често казвах: „Хората не могат да спасяват хора.“ Хладкото ми кафе доказваше, че самият аз не вярвах на собствените си думи. Трябваше „да го направя да се случи“. Трябваше „да бъда този“. Защо? Заради Него ли беше? Не, всичко беше за собствените ми цели, докато се преструвах, че служа на Него.

Сега знам по-добре. Все още искам „да върша неща“ и „да бъда този“. Но сега искам само да върша това, което Той казва, и да бъда този, който Той иска да бъда. Yahweh е добър към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси; добре е тихо да се чака спасението на Yahweh. (Плачът на Еремия 3:25-26)

Затова сега винаги питам първо. Говоря с Отца си за всичко и чувам гласа Му. „Стопли си кафето, Майкъл. Отдели си колкото време ти трябва. Имаме време да обсъдим какво ще изисквам от теб днес.“

Кафето вкусва много по-добре в тези дни. Имам нови цели, нови мечти и нови убеждения. В затвора имаме само микровълнова. Когато отново бъда у дома със семейството си, ще се отърва от микровълновата напълно и ще топля кафето си на печката. Можеш ли да си представиш това?

Междувременно Yahweh и аз пием кафе всеки ден сега. Горещо кафе заедно. Но колкото до мен, аз ще погледна към Yahweh; ще чакам Силния на моето спасение; и моят Силен ще ме чуе. (Михей 7:7)