Моят плач

Когато чу това, Yahshua каза: „Тази болест не е за смърт. Не, тя е за славата на Силния, за да се прослави Синът Му чрез нея.“ (Йоан 11:4) „Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.“ (Йоан 11:11) Тогава им каза направо: „Лазар умря, и заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека отидем при него.“ (Йоан 11:14-15) Yahshua ѝ каза: „Брат ти ще възкръсне.“ (Йоан 11:23)

Когато Yahshua видя нея да плаче, и юдеите, дошли с нея, също да плачат, Той се развълнува дълбоко в духа и се смути. „Къде го положихте?“ попита Той. „Ела и виж, Учителю“, отговориха те. Yahshua плака. Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“ (Йоан 11:33-36)

Защо мислиш, че се развълнувах дълбоко в духа и се смутих? Дали думите Ми ти дават впечатлението, че съм се съмнявал, че Лазар ще възкръсне? Разбира се, че не! Тогава защо плаках? Защо се смутих? Защо се развълнувах дълбоко? Заради вашето маловерие! Защо е нужно възкресяване на мъртви, разделяне на морето, изцеление на сакати и толкова много повече, за да повярвате? Защо винаги трябва да има чудо? Не ти ли стига вечната ти съдба, дори ако тя беше всичко, което имах за теб?

Твоята вяра е дар, и все пак ти продължаваш да избираш да се съмняваш. Защо плача? Плача над твоя съмняващ се ум. Плача над твоята коравовратост. Плача за теб, не с теб!

Когато отместиха камъка, Аз погледнах нагоре и казах: „Отче, благодаря Ти, че си Ме чул. Знаех, че Ме чуваш винаги, но казах това заради хората наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ (Йоан 11:41-42) Днес ти си онзи, който „стои наоколо“, и Аз все още плача!

Тогава казах: „Лазаре, излез!“ (ст. 43) „Разповийте го и го оставете да си върви.“ (ст. 44) Днес ти казвам: „Излез и свали погребалните покривала, които обвързват ума ти. Повярвай в Моя Отец. Повярвай, че Той Ме изпрати. Изтрий сълзите Ми.“