Врата на надежда

Затова, ето, Аз ще я привлека [булката на Своя Син], ще я заведа в пустинята и ще ѝ говоря по сърце [ще я утеша]: и ще ѝ дам оттам лозята ѝ, и долината Ахор [смутен ум] за врата на надежда. И там тя ще пее, както в дните на младостта си, както в деня, когато излезе от египетската земя [плътската материалност]. (Осия 2:14-15)

Това е никога непроменящ се и винаги труден за схващане образец за падналия ум. Но именно той води до усъвършенствания ум. Долината е мястото, където се създава надежда и се разкриват съдби. И ти трябва съзнателно да решиш дали да се съобразиш с този пресвят образец, или да продължиш да се бунтуваш.

Бунтът винаги се проявява с предвидими знаци: гняв, негодувание, тъга, съмнение, страх, горчивина, ярост, ревност, осъждане, гордост и т.н. Всеки от тях е показател за твоето отричане на този образец: „Вратата на надеждата е в долината (пустинята).“

Yahweh е намерил за добре да покаже Своята свръхестествена Ръка в живота ти — дар сам по себе си щедър. И Той е избрал пустинята за мястото на това откровение. Но тъй като долината е определеното място за откровение, отричането на образеца води до отричане на откровението.

Глас на един, който вика: „В пустинята пригответе пътя за Yahweh, направете в пустинята прав път за нашия Силен.“ (Исая 40:3)

Интересно е, че всеки път, когато Йоан цитира това: Матей 3:3; Марк 1:3; Лука 3:4; и Йоан 1:23, преводачите пишат: „Глас на един, който вика в пустинята: пригответе път…“, докато Исая всъщност казва: „Глас на един, който вика: в пустинята пригответе път…“. Виждаш ли тънката разлика? Това е просто изместена запетая, а тя променя всичко! Не „гласът“ е в пустинята; „пътят“ е в пустинята! Помни това, любима душо! То прави цялата разлика и няма да се промени!

И когато потърсиш да го схванеш, като резултат от послушанието ти се случва нещо удивително. Yahweh ще те дари със свръхестествен мир, който те овластява наистина да се радваш в пустинята; това е способността да страдаш добре!

Помисли за това. Пустинята не е наказание, както често се представя. Тя всъщност е място на свобода; израилтяните бяха освободени от робство. Тя е място на обучение в благоговение; Yahweh даде на народа Си наръчника за живота. И тя е място на свръхестествено снабдяване; къде другаде можеш да получиш вода от скали, манна от небето и обувки, които не се износват и т.н.?

Но веднага щом ти бъде дадено разрешение да излезеш свободен от „Египет“ (плътското его), е напълно предвидимо, че ще пожелаеш да се върнеш, тъй като похотите на плътта са дълбоко вкоренени в подсъзнанието ти. Ние помним рибата, която ядяхме свободно в Египет, краставиците, дините, праза, лука и чесъна; а сега цялото ни същество е изсъхнало; няма нищо друго освен тази манна пред очите ни! (Числа 11:5-6) Точно това е нещото, което те кара да се страхуваш от преживяването в долината и създава желание да „се върнеш в робство“. Както кучето се връща на бълвоча си, така и безумният повтаря своята глупост. (Притчи 26:11)

Тези плътски желания могат да бъдат преодолени, като позволиш на Духа в теб (присъствието на Сина) да господства над личните ти избори, вместо да търсиш удовлетворение на чувствените си желания. Защото тези, които живеят по плът, обръщат ума си към нещата на плътта, а тези, които живеят по Дух — към нещата на Духа. Но вие не сте в плът, а в Дух, ако наистина Духът на Силния живее във вас. (Римляни 8:5, 9) Разбирането на този най-скъпоценен образец те подготвя да приемеш ума на Месията, обещан на теб; бъди съвършен!

„И така, искаш да кажеш, че когато най-накрая проумея, че страданието е единственият път към съвършенство, тесният път към съвършенство, тогава Yahweh наистина ще ми даде радост посред страданието, така че то вече няма да се усеща като страдание за ума ми?“

Думите на нашия Месия ще обяснят това най-добре. Докато разкъсваха плътта Му и заковаваха гвоздеи в крайниците Му; докато висеше задушаващ се и в агония на едно дърво; и докато носеше всичките минали и бъдещи грехове на човечеството в един миг, Той каза: „Отче, прости им!“ Той имаше ум, изпълнен с мир и любов, посред най-удивителната гледка на страдание, на която светът е бил или някога ще бъде свидетел.

Страдай добре, любима душо. Страдай добре.