Помисли за това

„И без притча не им говореше; а насаме обясняваше всичко на учениците Си.“ (Марк 4:34)

Той живя живота за подражание. Всеки образец, който Yahshua показа чрез думите и делата Си, беше пример за нашето усъвършенстване. С това наум, докато разглеждаме отблизо служението Му — служение, което в крайна сметка щеше да достигне множествата, — забелязваме нещо необичайно за нашата чувствителност. Той последователно се отдалечаваше от тълпите (Матей 15:38-39) и предпочиташе да разкрива най-съкровените неща за Себе Си и за Своя Отец в най-интимна обстановка, пред малцина отделни хора.

А след шест дни Yahshua взе Петър, Яков и брат му Йоан, изведе ги насаме на една висока планина; и се преобрази пред тях. Лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. (Матей 17:1-2)

За да промени света, Той се отдалечаваше от тълпите. Определено противно на нашите инстинкти, но точно тази формула Той използва, за да въздейства на множествата. Интересно! Дори когато говореше на по-големи групи, притчите бяха Неговият избран метод. Но Той винаги пазеше разкриването на по-дълбоките тайни, тайните на Царството, за избрани малцина. И учениците дойдоха и Му казаха: „Защо им говориш с притчи?“ А Той им отговори: „Защото на вас е дадено да познаете тайните на Небесното царство, а на тях не е дадено.“ (Матей 13:10-11)

Запитай се защо. Предварително заложените програми на хората често са ни водили в грешка чрез нагласата „ние трябва да спасим света“. Изграждаме си сами измислени мисии, вярвайки, че всеки „трябва да знае“. Yahshua никога не е имал такава нагласа.

Отдели момент и помисли какво разкриват Матей 4:34 и 13:10-11? „Дадено ви е [на малцината] да познаете; на тях [множествата] не е дадено; когато бяха насаме, обясняваше всичко.“

Yahshua никога не се тревожеше, че някой, когото Неговият Отец е избрал, ще бъде изгубен. „Докато бях с тях в света, пазех ги в Твоето Име. Тези, които Ми даде, опазих ги; и никой от тях не погина освен синът на погибелта, за да се изпълни Писанието.“ (Йоан 17:12)

Това беше, защото на Yahshua беше обещано, че ако пролее кръвта Си, всички, които Отец е предвидил да дойдат, ще дойдат. И Словото на Отец беше всичко, от което Той се нуждаеше. Затова можеше да се съсредоточи върху малък вътрешен кръг с интимно усърдие, а понякога — още по-тясно — само върху трима. Тези малцина силни личности; тези опитни, зрели мъже и жени, действащи с пълната сила на Yahweh, се различаваха от множествата, които почти не бяха готови да приемат нещо повече от притчи. След като бъдат напълно убедени, те успяваха да въздействат на други, с които бяха близки. И така нататък, и така нататък.

И ти имаш това обещание, любима душо, за твоето семейство; за твоите приятели; за твоята общност и нация; и всеки, който е избран, ще бъде изкупен. Това е установено още преди основаването на света (Ефесяни 1:4).

Обърни внимание защо непрестанно се опитваш да „спасиш света“, докато собственият ти вътрешен свят (съвестта ти) воюва по въпроса кой всъщност е Yahweh за теб. Знай, че си призован да бъдеш „свидетел“ за Него и относно Него. Как можеш правилно да Го представиш в каквото и да е, свързано с живота и святостта, ако си двуличен в убежденията, думите и делата си? Разбира се, звучи глупаво да мислиш иначе, а въпреки това служиш неподреден!

Работи за спасението си (усъвършенстването на съвестта си), и тогава може би Той ще ти позволи истински да свидетелстваш за Него. Разбитите умове не могат да водят, а слепците водят други слепци само в ями (Лука 6:39).