70 000 мъртви

Сатана се надигна против Израил и подбуди Давид да преброи Израил... Давид каза на Всемогъщия: „Не съм ли аз този, който заповяда народът да бъде преброен? Аз съм този, който съгреши и постъпи много зле; но тези овце, какво са направили? Моля Те, нека Твоята ръка, о, Yahweh Всемогъщи, бъде против мен и против дома на баща ми; но не против Твоя народ, за да не бъдат поразени.“ (1 Летописи 21:1, 17)

Ставал ли си някога отговорен за смъртта на друг, да не говорим за 70 000 души? Давид ги осъди, когато се поддаде на изкушението; „Сатана (противопоставящата се воля срещу волята на Yahweh) се надигна против Израил и подбуди Давид да преброи (зависимост от лична сила и мощ) Израил.“ Превод: Давид беше мотивиран от собственото си его (самоопределение и самоувереност). Дори след като беше предупреден (стих 3), „Защо моят господар изисква това нещо? Защо ще стане причина за вина за Израил?“, той все пак избра греха.

Не знаете ли, че когато се представяте като слуги и се подчинявате на някого, вие сте слуги на онзи, на когото се подчинявате; било на греха за смърт, или на послушанието за праведност? (Римляни 6:16) Давид, царят на Израил, слуга на Всемогъщия, човек по сърцето на Yahweh, и зеницата на окото Му (Псалм 17:8), избра греха.

Давид е добре известен с прелюбодейната си връзка с Вирсавия и убийството на Урия, нейния съпруг. Но рядко чуваме за отговорността му за смъртта на тези седемдесет хиляди. Този същият човек, който ни дава такава надежда с искреното си покаяние; Смили се над мен; Против Теб, единствено против Теб, съгреших; Създай в мен чисто сърце (Псалм 51); беше роб на собствените си желания, слуга на греха. Вие сте слуги на онзи, на когото се подчинявате.

Сега помисли за хилядите, които умряха; би ли бил склонен да го смяташ за стълб на вярата, ако твой любим човек беше една от жертвите му? Все още ли би чел думите му и би се насърчавал от тях? Би ли го следвал, ако беше твоят „цар“ днес?

Може би по-добрият начин да попитам е следният. Виждаш ли това, което Yahweh вижда? Изповед: „Аз съм този, който съгреши.“ И застъпничество: „Моля Те, нека ръката Ти бъде против мен, но не против Твоя народ.“ Или пренебрегваш сърцето (умствената нагласа) и виждаш само това, което човек вижда, последствията от греха; „Седемдесет хиляди мъртви“ (стих 14)?

Кой си ти, за да съдиш? Копнее ли истинската ти природа да осъжда другите? Осъждаш ли другите, за да накараш „себе си“ да се почувства по-добре относно теб?

Научи се от това, любими. Неговият огън идва; ще бъдеш изпитан; ще бъдеш изкушен. Ако предпочиташ да имаш краткия вариант на изпитанието, тогава се смири. Ако виждаш себе си като диамант без недостатъци, слез от самоделната си трибуна.

Отец знае, че си необработен диамант, с други думи, парче въглен. Нужен е много „натиск“, за да се превърне въглен в диамант. Натискът ще те „стисне“ и ще разкрие какво има вътре.

Отмести очите си от чуждия грях. Върни фокуса си върху себе си. Защото ако бихме съдили себе си, нямаше да бъдем съдени. (1 Коринтяни 11:31) Ако направиш това, може все пак да има надежда за теб. Нека сложи устата си в праха, може все пак да има надежда! (Плачът на Еремия 3:29)