Само хляб?

Не, дете Мое, „Човек не живее само с хляб, а с всяко слово, което излиза от устата на Силния.“ (Матей 4:4)

За онези, които са били подрязани в голяма скръб, значението на такова изявление придобива ново значение. Когато си изливан като възлияние, когато само собствената ти сила вече не стига, трябва по-скоро да се държиш здраво за Словото на живота, за да можеш да се радваш в деня на Месията (Филипяни 2:16-17).

Само хляб? Временно обезпечение, задоволяващо всяка твоя нужда? Тази сила, на която си свикнал да разчиташ, този така наречен „хляб“, те държи на косъм. Да се държиш здраво за тази лъжлива сигурност, подобно на дете, което стиска одеялцето си за безопасност и познатост, ще те държи вечно далеч от получаването на пълното ти наследство. Докато наследникът е дете, той не се различава от роб, макар да е господар на всичко. (Галатяни 4:1)

Когато си изправен пред изпитания, ако обичайно управляваш борбата със собствената си сила, мъдрост и прозрение, наложително е да разкрия истинската ти бедност. Заповядвам ти да не се облягаш на собственото си разбиране (Притчи 3:5-6), защото това неизбежно води до решения, зависещи от собствената ти сила, а това никога няма да свърши работа. Аз ще бъда твоята увереност и ще пазя крака ти да не се хване в примка (Притчи 3:26).

Ако желаех да разчиташ на себе си, тогава защо пожертвах Своя Син? А истината е, че Моят Дух в теб вече ти е засвидетелствал това. И все пак ти го пренебрегваш с жертвата си, която често изглежда като „борба да го направиш сам“. Аз желая послушание, а не жертва! (1 Царе 15:22)

Когато получиш откровението, че „само хляб“ няма да запази живота, и много често трябва да ти отнема хляба, за да приемеш това откровение, всичко, което остава, е Моето обезпечение. Тогава Моето Слово става единственият ти източник на прехрана. Моите образци не могат да бъдат променени. Моето Слово идва преди всичко; Аз съм възвеличил Словото Си дори над Името Си (Псалм 138:2). Смятай го като кислород; макар все още да можеш да дишаш „само с хляб“, истинският живот идва от „дъха“ на Моето Слово.

Трябва да има преминаване. Виждаш ли, любими, има разлика между този, който прекарва един час с Мен всеки ден заради жертва, и този, който общува с Мен непрестанно от любов и обожание. Да, както бебето с млякото, послушанието се учи първо, за да може после да се появи истинската любов. Ако трябва да се върнеш към млякото, направи го. Дори тогава усилието ти ще бъде благословено. Помни, желая послушание (мисли, обвързани с благоговение) вместо жертва (мисли, обвързани с бремена)!

Едва след като приемеш това откровение, можеш да помогнеш на другите да получат това, което е предназначено за тях. Затова размисли върху думите Ми, истинските лакомства на живота, вечни лакомства. Тогава ела с Мен, любими Мой, и се насити на всичко, което имам за теб (Песен на песните 2:10).