Смъртта на праведните

Валаам разбираше, че дори ако се изискваше смърт, за да участва в обещанията на Израил, това беше наследство, което си заслужаваше да се желае.

„Кой може да преброи потомците на Яков, безбройни като праха?
Кой може да преброи дори четвърт от народа на Израил?
Нека да умра като праведните; нека животът ми да свърши като техния.“ (Числа 23:10)

Валаам осъзнаваше, че онези, избрани да станат наследници на името „Израил“, наследяваха нещо по-голямо от земя; той виждаше вечното.

Не чрез закона Авраам и потомците му получиха обещанието, че той ще бъде наследник на света, а чрез праведността, която идва чрез вяра. (Римляни 4:13) Защото не всички произлезли от Израил са Израил. Децата на плътта не са деца на Всемогъщия; но децата на обещанието се считат за потомство. (Римляни 9:6, 8)

Кои са децата на обещанието; кой тогава е Израил? Израил: този, който надделява или побеждава със Силния. Какво наследство! Валаам виждаше с пророчески очи, не само с естествени очи. Не просто земна закрила го вдъхновяваше; беше обещанието за тяхното вечно наследство.

Да, това, което Валаам видя в пророчески дух, беше наследството на онези, които щяха да ходят с Yahweh чрез пролятата кръв (жизнена сила) на Yahshua. И той заяви, че с радост би умрял за него. „Нека да умра като праведните; нека животът ми да свърши като техния.“ Можеш ли да си представиш? Все едно можеше да изповяда: „Защото [аз] умрях, и [животът ми] сега е скрит с Месията в Силния.“ (Колосяни 3:3)

Израил беше народ, закрилян и свръхестествено воден, с участ, на която можеше да се завижда. Те бяха благословени при влизането си и благословени при излизането си (Второзаконие 28:6). Валаам заяви: „Има народ, който живее отделно, който не се брои между народите.“ (Числа 23:9) Да, те са народ, издигнат толкова високо, че не се броят между езичниците. [Те] са избран народ, царско свещенство, свят народ, специално притежание на Всемогъщия, за да [могат] да възвестяват хвалите на Този, който [ги] е призовал от тъмнината в Своята чудна светлина. (1 Петрово 2:9) А „те“ означава „ти“!

Развълнувано ли е сърцето ти като на Валаам? Развълнуван ли си от наследството си толкова, колкото Валаам го желаеше? Ходиш ли в пълнотата на благодарността, която подобава, когато си получил такъв великолепен дар, готов ли си да умреш за него?

Бъди честен; ако знаеш, че имаш намалена признателност за онова, което ти беше предложено чрез пролятата кръв на Yahshua, може би трябва да дойдеш гол и открит пред Отца. Може би трябва да потърсиш прошка за това, че живееш като просяк, докато всъщност в жилите ти (пътищата на мисълта) тече царска (свята) кръв (жизнена сила). Или може би си в опасност да загубиш наследената си идентичност, защото, подобно на Валаам, само заявяваш готовност да умреш за нея, но се съпротивляваш на действителната смърт, необходима, за да я постигнеш.

Думите на Валаам и истинското намерение на сърцето му никога не се сляха в едно, и това стана проклятие за него (Второзаконие 23:5, Юда 1:11, Откровение 2:14). Пътят към богатството започва в ума. Отдели време днес, за да размишляваш върху наследството си. Първо трябва да повярваш, че си царско потомство, за да станеш царско потомство.

А царското потомство предполага управление; Yahweh изисква много от Своите управители. От всеки, на когото е дадено много, много ще се изисква; и на когото е поверено много, много повече ще се поиска. (Лука 12:48) Управителите трябва също да разбират, че са призовани да се покланят в долините, точно както на върховете на планините.

Прегърни наследството си и, подобно на Соломон, се моли: „Дай ми мъдрост и знание, за да мога да ръководя този народ, защото кой е способен да управлява този велик Твой народ?“ (2 Летописи 1:10) После вземи полагащия ти се дял и се радвай в него. Радвай се, казвам, радвай се!