Не тъпчи страданието ми

Толкова ли си предвидим, че когато разкрия страданието си, ще ми говориш за всички други, на които им е по-зле? Кой си ти, за да омаловажаваш способността ми да страдам? Не бе ли нашият Месия усъвършенстван чрез Своето страдание? (Евреи 5:8-9)

Ако най-голямата ми мечта е да бъда баща, може ли да има по-лошо страдание от загубата на дете? Ако най-дълбокото желание на една жена е да бъде вярна съпруга, има ли за нея страдание по-голямо от прелюбодеен съпруг? Мащабът на страданието е относителен за всеки отделен човек, и страданието, както и благословиите, винаги е под суверенната воля на Всемогъщия (Плачът на Еремия 3:37-38).

Как можеш да твърдиш, че на когото и да е може да му е по-зле, когато никога не си ме питал какво означава страданието за мен? Очакваш думите ти да носят утеха, като някакво облекло, което да наметнеш върху страданието ми. Подозирам, че правиш това, защото не се чувстваш удобно със страданието, и не признаваш, че Yahweh е сътворил страданието, за да донесе надежда.

И така, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Всемогъщия чрез нашия Господар Yahshua Месията, чрез когото също имаме достъп чрез вяра до тази благодат, в която стоим, и се радваме в надеждата за славата на Силния. И не само това, но се хвалим и в скърбите, знаейки, че скръбта произвежда постоянство; и постоянството — характер; и характерът — надежда. (Римляни 5:1-4)

Не разбираш ли, че когато отнемеш същността на моето страдание, отнемаш и моята радостна награда? А надеждата не посрамва, защото любовта на Всемогъщия е изляна в сърцата ни [средищата на разума] чрез Святия Дух, който ни е даден. (Римляни 5:5)

Твоите думи на утеха всъщност възпират радостта ми. Не можеш да намериш радост, като облекчиш страданието; можеш да намериш радост само като го прегърнеш! Престани да придаваш на страданието друг смисъл освен онзи, който моят Творец е замислил.

Братя мои, смятайте за пълна радост, когато изпадате в различни изпитания, знаейки, че изпитанието на вярата ви произвежда търпение. Но нека търпението има своето съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без да ви липсва нищо. (Яков 1:2-4)

Ако Yahweh ми казва, че никога няма да ми даде повече, отколкото мога да понеса, защо ме изкушаваш да отхвърля обещанието Му? Защо би ме спасил от възможността ми да бъда „съвършен и завършен, без да ми липсва нищо“? Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което е човешко. И Силният е верен: Той няма да позволи да бъдете изпитани повече, отколкото сте способни да понесете, но заедно с изпитанието ще даде и изход, за да можете да го издържите. (1 Коринтяни 10:13)

Каквото и да е убодо съвестта ти по време на това размишление, трябва да бъде напълно изследвано. Естественият човек не може да понесе истината на Yahweh за страданието и бърза да избяга. Изправял ли си се някога лице в лице с тези думи на Yahshua в собствения си живот, любими: „И вие ли искате да Ме напуснете?“ (Йоан 6:67)

Когато се опитваш да успокоиш или облекчиш страданието на друг, ти пречиш на способността му да бъде съвършен и завършен, както Yahweh му е заповядал да бъде! Аз ще нося чашата си, защото е точно това, „моя, за да я нося“! Тя е моя и ми е дадена. Моля те, не тъпчи страданието ми; в него намирам надеждата си.