В тишината

В тишината е, когато Ти говориш. В шепота, не в силния вятър, не в земетресението, нито в огъня, а в тих, тънък глас Ти общуваш с нас (3 Царе 19:12). Може би с повече опит, може би със знание за какво да се вслушвам, бих Те чул.

Седях сам в тишина много дни и нощи. О, как копнеех за шепота на своя Създател; каквото и да е, ще ми стигне. Пошепни ми, Авва, дори само името ми; имам нужда от собственото си свидетелство.

Желанието гори вътре в мен да позная Твоите шепоти; не мога да съществувам, без да ги чуя. Сърцето ми ме уверява, че ще науча звука на Твоя глас. Копнея да говоря на езика на нашата любов, на нашата връзка и на нашето общо пътуване.

Изчерпах всичко, което светът може да предложи, и нищо от това не носи живот; нищо не може да задоволи. Знам, че има само един истински Извор: „Силата принадлежи на Силния.“ (Псалми 62:11)

Отче, разбирам, че именно Ти даваш сила дори на човек да се моли. И знам, че Твоето слово казва, че мога да Те обичам само защото Ти пръв ме възлюби (1 Йоаново 4:19). Хваля Те, задето изградяваш любовната песен в сърцето ми; и музиката на душата ми, която сега се наслаждава на Теб. Твоят привличащ Дух подрежда всичко.

Сега, мога ли да Те помоля да ме отведеш още по-нататък? Достатъчно мъдър съм, за да знам, че Ти вече говориш и че аз съм този, който трябва да чуе. Ще ме научиш ли на нещо специално, нещо съкровено?

Ето желанието ми, Отче: моля, дай ми уши да чуват и НИКОГА да не пропускам Твоя глас; дай ми език на любовта, изпълнен с мъдрост; и дай ми утеха в момента, в който проговориш, увереност, че си Ти! Не желая нищо друго. Твоят глас е всичко, което остана, всичко, което е нужно; светът няма какво да предложи.

Продължавай да ми говориш, Татко; няма да престана да слушам в тишината. Ти казваш: „Утихни и познай, че Аз съм Всемогъщият.“ (Псалми 46:10) Yahweh, аз съм тих.