Така е

Защото в многото мъдрост има много скръб, и който увеличава знание, увеличава страдание. (Еклесиаст 1:18)

Когато човек започне да вижда нещата такива, каквито са, болката (умствената смут) се увеличава. Когато истината се освети, броят на лъжите, които човек възприема, също се увеличава, включително явната измама. Измамата е храна за интелектуално нечестния човек, който би предпочел да му кажат каква е истината, отколкото сам да придобие духовна проницателност. Леността и мързелът, първо умствени, а после и физически, стават очевидни за онези, които придобиват разбиране („Бина“ от Дървото на живота вътре в теб).

Просветленият започва да провъзгласява онова, което Отец вече е известил: „Ти си неизвиним, о, човече!“ (Римляни 2:1) Всичко става ясно, всяко извинение става лесно за откриване. Щом измамните пътища (умствените пътеки) на човека (плътското мислене) станат толкова лесно откриваеми, любовта изглежда невъзможна. Виждайки зад завесата, всъщност става по-трудно да увеличиш любовта си към човечеството.

Става очевидно, че единственият начин да имаш искрено чувство като: „Прости им, Отче, защото не знаят какво правят“, е чрез свръхестествена намеса. Само Той в теб те прави способен да обичаш, и това идва само с ежедневна молитва и практика. Защото който практикува праведност, е праведен.

Тогава може да дойде отвращение от себе си, докато осъзнаваш, че и ти самият си виновен за същото лицемерие. Осъзнаваш, че си точно това, което презираш в явно грешния. Болката в сърцето ти (ума) се удвоява, тъй като дори и „съвършените дни“, които имаш, губят блясъка си заради един „лош ден“.

Битката вътре, тази между плътта (плътското естество) и духа (ума на Месията), те поглъща. Забелязваш несъответствието, но нямаш способност да го поправиш сам. Тази вътрешна битка може да доведе до много безсънни нощи, докато осъзнаваш презрението, което имаш към „себе си“ в теб.

Това е необходимо, тъй като трябва да загубиш живота си, за да го намериш (Матей 10:39). Но: „Има живот, който трябва да се живее, усти, които трябва да се хранят, и дългове, които трябва да се платят.“ Кой живот е реален; кой живот губиш? Отговорът е прост, но не лесен: „Търсете първо…!“ (Матей 6:33)

И така виждаме защо мъдростта увеличава скръбта и печалта, и виждайки само повърхността на всичко, признаваме, че има толкова много още за учене. Когато стигнеш до това красиво място, „Утихни и познай, че Той е Yahweh.“ (Псалми 46:10) И тогава бъди достатъчно мъдър, за да сториш това поне за миг: благодари Му за възможността да разбереш всичко.