Битката е спечелена

Yahweh, няма никой като Теб, който да помага на безсилните срещу могъщите. Помогни ни, Yahweh, наш Силни, защото на Теб разчитаме, и в Твоето Име сме излезли срещу това огромно множество. Yahweh, Ти си нашият Силен; не позволявай на обикновени смъртни да надделеят над Теб! (2 Летописи 14:11)

Как може победата да не бъде честана дори сега? И в процеса, как можеш да смяташ каквато и да е загуба за грешка? Суверенността на нашия Създател повелява, че всички битки са Негови. Ние провъзгласяваме: „Битката принадлежи на Yahweh.“ (1 Царе 17:47)

Наричаме Го Цар на вселената; и Му приписваме полагащата Му се титла „Аз съм“, а въпреки това все още имаме страх. Съмняваме се, докато се чудим какво още може да бъде отнето. Често мислим за Йов като за смелия, забравяйки най-решаващата част от историята му; той се разкая и възхвали Yahweh след загубата си (Йов 42:5-6). Той заяви: „Yahweh даде, и Yahweh взе.“ (Йов 1:21)

Писанията ни учат, че това, което губим, е предопределено да бъде изгубено, а това, което печелим, е благословено само ако идва според волята на нашия Създател. Ако Му се доверяваме за битката, тогава трябва да приемем, че загубата е точно толкова ценна и съвършена, колкото и печалбата.

Кастренето често включва гонение. Но дори и така, битките, пред които сме изправени, всъщност не са наши, за да ги водим. Ако това е истина, А ТО Е, тогава никой враг не може да надделее над нас.

Кастренето, което изпитваме в резултат на гонението, всъщност е предназначено да заглуши вътрешната битка, която водим срещу Yahweh. Точно така; по-голямата част от болката ни (борбата на ума) се дължи на нашата борба срещу нашия Създател, а не срещу предполагаемите ни врагове.

С това ново разбиране нека бъдем доволни от това, което Той взема, когато го взема, и от това, което дава, когато го дава. Имай благодарно сърце (ум), независимо от ситуацията. Той знае най-добре какво е излишно и какво не. Ако ще Му се доверяваме, трябва да отидем докрай. Всичко по-малко е просто хладка вяра, а това предизвиква погнуса у нашия Създател. (Откровение 3:16)