Дори всичко да пропадне

Дори смокинята да не разцъфти, и да няма плод на лозата, добивът на маслината да е пропаднал, и нивите да не са родили храна, стадото да е отсечено от кошарата, и да няма добитък в яслите, аз пак ще тържествувам в Yahweh, ще се радвам в Силния на моето спасение. Yahweh Всемогъщият е моята сила. И Той прави нозете ми като на елен, и ме прави да ходя по височините си. (Авакум 3:17-19)

Жертва на хвала е това, което желаеш, о, Yahweh. Тя е ключът към Царството, единственото истинско Царство. Това е единственото Царство, в което обитава любовта на Yahweh.

Може би, ако спрем да размислим, ако наистина искаме да разкрием модела, бихме размишлявали, че нуждата от каквото и да е външно задоволяване трябва да свърши, за да разцъфти този вътрешен плод. Не е ли смислено, че печелиш повече слава чрез избавление, отколкото чрез земно изобилие? О, дано се научим да прегръщаме Твоите пътища, и начинът ни на мислене да се промени към Твоя начин на мислене. Колко по-сладко е да ходим по Твоите пътеки, когато прегръщаме Твоите модели.

Пробвай тези за размер: 1. „Отче, ако е волята Ти, отмахни тази чаша от Мен [Yahshua]; но не Моята воля, а Твоята да бъде.“ (Лука 22:42) 2. „Той трябва да расте, а аз [Йоан Кръстител] да намалявам.“ (Йоан 3:30) 3. „Моето учение не е Мое [Yahshua], а на Този, който Ме прати.“ (Йоан 7:16) 4. „Защото не съм говорил от Себе Си [Yahshua]; но Отец, който Ме прати, Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.“ (Йоан 12:49)

Толкова често възприемаме Твоите модели като противоположни на това, което възнамеряваш. Какво възнамеряваш? 1. Когато изпитваме болка, Ти се радваш, докато свидетелстваш на нашия растеж. 2. Когато не можем да видим края, Ти стоиш там и ни чакаш. 3. Когато не можем да преодолеем нещо, Ти ликуваш в победата, която си планирал през цялото време.

О, дано наистина възприемем всичко като добро. Нека вярваме, като Шаул (Павел), че Ти, Авва, никога не би оставил децата Си.

Защото съм убеден, че нито смърт, нито живот, нито малахим [погрешно наричани „ангели“], нито началства, нито власти, нито настояще, нито бъдеще, нито височина, нито дълбочина, нито каквото и да е друго създание, ще може да ни отдели от любовта на Силния, която е в Yahshua Месията, нашия Господар. (Римляни 8:38-39)

„Дай ни мъдрост да виждаме, както Ти виждаш. Разшири територията ни, не на земя, а на умовете ни, за да усетим колко лек е ярема и колко леко е бремето, защото Ти си нашият дял. Отведи ни отвъд, Отче, до мястото, където обитава само духовният човек; отведи ни до ново съзнание, до нов ден. Всади в нас това, което Авакум придоби, този вечно присъстващ дар в живота му, жертвата на хвала. Дори всичко да изглежда изгубено... „пак ще тържествувам в Yahweh, ще се радвам в Силния на моето спасение.“ Моля Те, Yahweh, доведи ни до онова място.“