Кога?

В мигове на победа песните идват толкова свободно. Способността да се радвам изглежда толкова естествена. Да, преливането на сърцето (на еврейски, „центърът на разума“) е това, което ме кара да пея.

В моментите, когато болката сякаш ме завладява, като вълна, над която не мога да се издигна, песните стават насилени. Това са моментите, в които викам към Теб, Авва. Очаквам едно „преминаване отвъд“. Не е ли това, което обещаваш? Греша ли, като вярвам, че съществува място, където сърцето ми никога не би потънало в скръб?

Разказваш ми за вечните неща и се опитвам да ги проумея. Мисълта за жената, някога моя, и децата, които сега се чудят какво се е случило, ми пречи да видя славната Обетована земя. Докато седя в затвора, те растат. Растат без мен; телата им придобиват нова форма; думите им стават по-разумни. Пропускам толкова много време, което никога не може да бъде наваксано.

Виня себе си, тъй като приемам отговорността за това защо жезълът на наказанието е паднал. Но съм се променил. Ще ми бъде ли отредена Твоята милост, както на толкова много други в миналото?

Тези чувства са примесени със сърце, което разбира, че пълното предаване на Теб е нещо, пред което всички ние трябва да застанем. Тази реалност няма да се промени; тя само ме кара да говоря много по-малко. Пълното предаване на своя живот означава, че той вече не е твой: без оплакване, без отстъпване, без предизвикване. Всъщност Ти си постановил, че то вместо това изглежда като мълчание.

Той беше потискан и Той беше измъчван,
Но не отвори устата Си;
Той беше отведен като агне на клане,
И както овца пред стригачите си занемява,
Така Той не отвори устата Си;
(Исая 53:7)

Ти си ме призовал да се радвам, да хваля и да бъда благодарен, независимо от всичко. Вярвам, че Твоят път е правилен. Вярвам, че всяко друго стремление е суета.

Как може човек да копнее за любовта на земното си семейство, а все пак да желае нещата на Своя небесен Дух, поставен вътре в него? Сърцето ми просто не знае как да премине отвъд. Не знам как изглежда, в постоянен смисъл, да ти се предам НАПЪЛНО, Авва.

И така, в моята немощ, когато викам за Твоята помощ, чувствам, че правя точно това, което искаш от мен. Осъзнавам, че това е пътуване на сърцето. Ти каза: „доверявай се, устоявай, вярвай.“ Помогни на моето неверие, Авва. Помогни ми да уталожа неизвестното вътре в себе си, докато изповядвам, че трябва да Ти дам всичко.

Помогни ми да помня, че днес е „кога“, защото днес е всичко, което имам. Става дума за вярването в Твоята безмерна любов към мен. И днес Твоята любов към мен и към тях е напълно съвършена. Невярването в това е мястото, където моята радост е преследвана. Помогни ми да разбера колко дълбока е тази любов.

Научи ни да броим дните си, за да придобием сърце на мъдрост. (Псалм 90:12)