Ние, хората

Само ли смирените изпитват голямо удоволствие от Твоята Върховна власт? Мъдрият сред нас е този, който свободно предава волята си обратно на Теб, о, Yahweh. Изобщо негова ли беше, за да я даде? Само ли покаяните предават всичко на Теб, за да правиш каквото пожелаеш? Изобщо негово ли беше, за да го предаде обратно?

Кои са тези, които напълно разбират какво си предназначил за Своя народ Израил? Ние не успяваме да различим собствените си стъпки, колкото и упорито да се стараем. Ние, хората, можем само да се надяваме за онова, което предстои. Но Ти, Yahweh, имаш пълно познание за края на всички неща.

Ще бъдат ли плановете, които поставяме в собствените си сърца (разум), някога точно такива, каквито сме се надявали? Само ли малките оставят крайните резултати на Теб? Кои са тези, които дори не биха планирали без Твоето позволение? Тях ли търсиш?

Всички ли пътища са Твои, дори онези, които носят болка, дори онези, осеяни с грях? Само ли благочестивите обмислят Твоята воля? Как би могъл Върховен Един да има множество воли към човечеството? Кой разбира, че всичко попада под една-единствена воля? Понеже е така, дори когато глупавите говорят, могат да се доловят мигове на истина.

Кой размишлява върху реалности, все още неразкрити? Но ние [зрелите] говорим мъдростта на Yahweh в тайна, скритата мъдрост, която Yahweh е определил преди вековете за наша слава. (1 Коринтяни 2:7) Всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда Yahshua, и всичко за Твоята слава, Yahweh (Филипяни 2:10).

Само ли послушните разбират, че всичко е безполезно освен Твоята слава? Как можем да постигнем повече от онова, което вече ни е дадено? Как можем да не се причастим на млякото и меда, когато Твоят Син го е запечатал за нас?

Ето ни, ние, хората. Поставени сме на Твоя път. Някои от нас знаят отговорите на всички тези въпроси. Колко всъщност значат отговорите?

Ето какво съм научил от суетата, която съм изживял; тези две неща често обмислям. Докато вървя било по по-малко отъпкания път, било по натоварените човешки пътища, Yahweh ме е научил да благодаря и да се радвам. Може ли това да отговори на ВСЕКИ въпрос? Дали е възможно? Ако правя тези две неща, бих ли могъл тогава да избирам собствения си път? Само благоразумният признава, че дори тогава решенията винаги са били Твои!