Първият II

„О, окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?“ (Римляни 7:24)

По-нататъшното обяснение на Саул за причините да изповяда, че е „главният от грешниците“, се запечатва в съвестта на човека при правилен поглед върху цялата седма глава на Римляни. Щом ослепителната светлина донесе озарение, всеки лъжлив образец на мислене бива подиграван от тази светлина. Макар някои мрак да отнема години, за да бъде разкрит, не така стана със Саул и с другите; другите, тоест тези, които се предават и отдават на истината, че собствената им греховна неспособност, отделена от Yahshua Месия, винаги ще бъде цялото им същество.

В целия ти начин на мислене и плътски желания сега се води война, за която често се говори. И все пак лекарството, което носи сила, толкова ясно липсва и рядко се осъзнава в тези разговори. Хората забравят.

По някакъв начин културата на онези, които изповядват, че са християни, е стигнала до това лъжливо, но всеобщо прието убеждение, че по пътя, наречен от тях „вяра“, те самите са станали достатъчно „добри“. Сякаш с времето собствената им поквара, подхранвана от вечно присъстващото его, внезапно е станала свято его. Не е така, любима душо, изобщо не е така!

Сила идва при онези, които непрестанно признават вътре в себе си, че пълно овладяване на духа, душата и тялото (1 Солунци 5:23) е абсолютно необходимо, ако искат да имат шанс да упражняват силата, която им е обещана (Ефесяни 1:19-20). С други думи, те следват Духа на Yahweh, чрез Месията в тях, с пълното осъзнаване, че нито капка от собствената им воля не може да съществува, ако искат да проявят това, което им е предложено чрез Yahshua.

„Благодарение на Силния [дарителя на усъвършенствания ум], аз [изкупеният начин на мислене] имам избавление [способността да оставя своята собствена воля] чрез Yahshua Месия [спасителят на ума], нашия Господар [главенство в съзнанието]! И така, с този същия ум [изкупен, но все още недовършен], аз самият [изкупената част] съм роб на Закона на Всемогъщия [усъвършенствани умствени образци], но с плътта [все още присъстващото самонадеяно его, грешна природа] съм роб на закона на греха [себезадоволяване].“ (Римляни 7:24)

Смъртта носи живот! Не е ли точно това, което Yahshua ни доказа?