Първият

„Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Yahshua дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.“ (1 Тимотей 1:15)

Преди Дамаск (Деяния 9:3) Саул мразеше Yahshua и всичко, за което Той стоеше. Едва когато го порази ослепителна (пронизваща ума) светлина (небесно озарение), Саул стигна да разбере Yahshua като свой собствен Месия.

С правилно приложение на хронологията трябва да обърнем много точно внимание на времето на думите на Саул по-горе: „от които главният съм аз“. Нарича ли Саул себе си главен грешник след своето изкупление? Какво става тук? Тези, които са осветени в Месия Yahshua, са наречени светии (1 Коринтяни 1:2), а Саул се самоопределя като грешник? Точно така! Саул всъщност определя естеството на своята плът (грешна природа; Галатяни 5:16-21).

Саул разбираше спасението по начин, много различен от този, представян в днешната църква. Той щеше да се стреми към целта на спасението, горното призвание (напълно обновен духовен ум; Филипяни 3:14), и в това никога не би претендирал да е „добър“, защото вярваше на собствените думи на Yahshua, че дори Той, Месията, не е добър, отдавайки цялата слава единствено на Yahweh (Лука 18:19).

„Затова точно на мен, като на пръв пример, Yahshua Христос показа цялото Си дълготърпение, за да стана образец на онези, които ще повярват в Него [Yahweh] за вечен живот.“ (1 Тимотей 1:16) Саул разбра, че ще бъде пример за много бъдещи поколения избрани. Пример, който, ако бъде разбран правилно, винаги ще те оставя способен и готов да кажеш: „Аз съм, в грешната си природа, главният от грешниците.“ И това ще разбираш дори след личното си изповядване, че „Yahshua е моят Месия!“ Защо? Защото само Yahshua „в теб“ е твоята надежда за слава (Колосяни 1:27).

Никога Саул не би размишлявал за слава, дължима на собствените му усилия, на собствената му доброта, защото именно чрез него говореше Духът: „Няма праведен нито един.“ (Римляни 3:10) Праведността на Саул щеше да се намери единствено в Силния чрез Месията (Филипяни 3:9). Дори след като светлината на Yahshua го беше огряла, той щеше да признае: „Най-доброто ми в собствената ми сила е грях, нищо повече.“

Именно животът на „своето аз“, ръководен от егото, е това, което Yahshua заяви, че трябва да загубиш. Докато непрестанно отхвърляш всяка мисъл за собствената си доброта, светлината на Yahshua, заповядана от Самия Yahweh, ще започне да поема управлението.

Това е образцова молитва, която могат да изричат смирените светии, които чрез любов са били принудени да видят тази истина: „Не позволявай повече да бъда себе си, Отче. Не ми позволявай да мисля сам за себе си. Нека само Твоят Дух, чрез живота на Твоя Син в мен, взима всяко решение. Моля Те, Отче, не позволявай моята собствена воля да успее.“