Царят на повечето

Срещнах един мъж, смирен мъж. Беше смирен от образци на страдание. Жена му, отнета от него в чужда държава и хвърлена в затвора по причини, неизвестни за него. Четирите му деца, изчезнали месеци наред, и едва наскоро открити разпръснати между приятели и роднини. Да, и самият той — затворен, без начин да общува с никого от тях.

Той ми каза: „Какво мога да направя, освен да се уповавам? Всеки ден се моля и чакам, и че по някакъв начин ще чуя новини. Моля се жена ми да е добре и скоро да се събере отново с децата. Моля се един ден всички отново да сме заедно. Подкрепи ме според словото Си, за да живея; и не ме оставяй да се посрамя в надеждата си. (Псалм 119:116)“

Погледна ме в очите; можех да видя дълбините на душата му. Думата „предаден“ ми дойде наум. Като Йов, всичко му беше отнето.

„Естествено“ е да размишляваме над такова страдание и да сме благодарни за това, което имаме. Такъв е начинът, по който сме програмирали умовете си, почти като „да си доволен от малкото“. Имаме тези мисли: „Ами, ако той може да е изпълнен с надежда, а положението му е толкова лошо, чувствам се „виновен“, задето се чувствам зле. Трябва да съм по-благодарен, макар да желая повече. Да, Отче, трябва да съм доволен от това, което имам.“

Това ли е предвидил Yahweh за нас? Това ли е повече, отколкото можем да поискаме, помислим или си представим? (Ефесяни 3:20)

Заявявам, че бих сгрешил, ако не провъзглася обратното. „Ти си Отецът на повечето. Ти си великият Аз Съм. Ти си Безкрайният. Знам това, защото Ти го вложи в сърцето, което ми даде. Ти си показал Себе Си точно такъв. По тези причини не мога да се задоволя с малко. Искам пълнота на живота, а не просто оцеляване. Трябва да повярвам в изобилното повече, Отче. Ти си Царят на повечето, и идвам при Теб в послушание.“

Да, душата ми крещи „Изобилие!“, и с това, Отче, го оставям в Твоите ръце.

Крадецът не идва, освен за да краде, да убива и да унищожава. Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат в изобилие. (Йоан 10:10)