Естествено да обичам

Авва, колко копнея любовта ми към Теб да стане естествена. Жадувам моето послушание в хвала и поклонение да ми стане като дъх, да бъде като кислород. Гладувам за любовта ми да бъде непрестанна, да стане нещо, за което никога съзнателно да не се налага да мисля. Будна или заспала, тя да е там.

Заради това ли, че не можем да Те видим, тази любов, която търсим, изисква толкова много усилие? Заради това ли, че желаем собствения си път повече от Твоя? Заради това ли, че смъртта на Твоя Син не е осезаема за нас в сърцата и душите ни? Криеш ли се нарочно от нас? Макар пролятата кръв на Твоя Син да дава живот на всеки, който вярва, отнасяме ли се към тази реалност небрежно?

Това знам, Отче; това трябва да призная: натъжавам се от количеството време, което трябва да отделя, само за да повярвам, че всяка дума, която казваш, е истина, и че тя се отнася за живота ми! И че Твоето слово наистина ще ме заведе на по-високи места. Желая да премина на това ниво на вяра, Отче. Желая послушание, което води до здравословен страх, преклонение, доверие и любов. Молитвата ми е да постигна всички тези качества спрямо Теб, Отче, и те да бъдат толкова естествени, колкото дишането.

Имам още едно признание, Авва. След толкова много търсене и толкова много усилие да Те намеря, се чудя; не съм ли гледал точно покрай Теб? Полагам ли твърде много усилие и не си почивам достатъчно? Знам ли как да приема Твоята любов, Отче? Не искам ли, по причини отвъд съзнателното ниво, да приема Твоята любов?

Признанието ми е следното: не знам отговора на тези въпроси, Отче. Не знам защо не мога да изпълня своето съществуване с Теб. Понякога се чудя, дали не се криеш от мен. Не по начина, по който би се крил крадец, а като Отец, който не може да дочака да изскочи и да извика: „Тук съм. Реален съм. Наистина съм тук за теб.“

Желая това, Отче. Ако греша, поправи ме, за да мога да Те намеря. Ти ме познаваш; знаеш защо викам към Теб. Ако съм разтревожен, това е заради Теб. Ако губя сън, то е защото мисля за Теб.

Може би, ако мога да Те помоля за това; бихме ли могли да имаме свой собствен, специален език, на който да мога да Те чувам и да общувам с Теб. Знам, че Твоето слово казва: „Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.“ (Йоан 10:27) Помогни ми да повярвам, че това означава, че мога да общувам с Теб без никакво съмнение, без завинаги отминало колебание? Нека бъде нещо близко, силно и сигурно? Нека бъде като дъха ми?

Бих искал това, Отче. Оставям тази молба в нозете Ти. Така да бъде.

Който не люби, не е познал Силния, защото Силният е любов. (1 Йоаново 4:8)