Викам за малките

Гласът каза: „Викай!“ И той каза: „Какво да викам?“ Всички хора са като трева, и цялата им слава е като полски цвят. Тревата изсъхва, цветът вехне, защото дъхът на Yahweh духа върху него. Наистина хората са трева. Тревата изсъхва, цветът вехне, но словото на нашия Силен ще стои вечно. (Исая 40:6-8)

Твоето Слово ще пребъде вечно, Отче. Да, казал си ми: „Онези, които се надяват на Мен, ще обновят силата си. Ще се издигат с крила като орли; ще тичат и няма да се уморят; ще ходят и няма да отслабнат.“ (Исая 40:31)

Слушам шепота Ти, Авва; Ти казваш: „Ще водя слепите по пътища, които не са знаели, по неизвестни пътеки ще ги направлявам; ще превърна тъмнината пред тях в светлина, и неравните места — в равнина. Тези неща ще извърша; няма да ги оставя.“ (Исая 42:16) Душата ми се държи за тези думи, тези думи на живот, тези думи на изкупление.

И аз съм баща. Нуждая се от Твоето умилостивение, за да мога да се върна при малките си. Както аз имам нужда от Теб, така и те имат нужда от мен. Както Ти ме учиш да имам нужда само от Теб, така и аз ще ги науча, че имат нужда само от Теб. Толкова много неща трябва да научиш душата ми. Толкова много неща трябва аз да науча тяхната.

Докато най-накрая идвам при Теб по наистина автентичен начин, начин като никога преди, върни ме при тях, за да им покажа как и те да бъдат автентични пред Теб. Зная, че Ти знаеш какво означава да си Отец, който дава единствения вид любов, който е възможен — любовта, която никога не пропада. Как ще знаят малките как изглежда тя, освен ако баща им не ги научи? Тъй като Твоята любов никога не пропада, зная, че ще ми позволиш да науча децата си как изглежда тя. В това почивам.