Довериш ли ми се? — Диалог между нас

Действащите лица:
[Аз] Правилно сърце. Сърцето, което искаш. Чисто сърце. [сърце = ум]
[Дух] Инструментът за изграждане на чисто сърце?
* Евреи 2:10 — усъвършенстван чрез страдания
* Евреи 5:8 — научи послушание чрез нещата, които изстрада
* Исая 53:10 — Но Yahweh благоволи да Го смаже (плюс цялата глава Исая 53)

Дух: Довериш ли ни се?
Аз: Само Вие знаете дали наистина Ви се доверявам. Достатъчно съм мъдър, за да зная, че ако наистина Ви се доверявах, в живота ми нямаше да има грях.
Дух: Защо казваш „никакъв грях“?
Аз: Защото да Ви се доверявам означава напълно да вярвам, че Вашите планове във всяка област от живота ми са най-добрите, включително мислите ми. Означава, че Вие сте Господарят, а аз съм слуга.

Дух: Смущава ли те представата за господар/слуга?
Аз: Дали ме смущава? Не, макар да мисля, че ме плаши.
Дух: Плаши те; защо?
Аз: Защото Вие отнемате неща, важни за хората. Позволявате голяма болка да навлезе в живота на Вашите деца.

Дух: Да, това е истина. Значи с доверието в крайния изход се бориш?
Аз: Да, признавам. Знам, че не бива да поставям под въпрос Вашите пътища; само суетни хора правят такива неща. „Неизвестното“ може да е страшно. Точно това усеща сърцето ми.
Дух: Знаеш ли, че съвършеното разбиране на Нас би премахнало целия ти страх.
Аз: Вие сте го казали. Опитвам се да го постигна. Нуждая се от Вашата помощ.

Дух: И така, ако бяхме готови да ти помогнем, какво точно би поискал?
Аз: Искам правилно сърце, сърцето, което Вие искате, чисто сърце.
Дух: Ще те шокира ли, ако ти кажа, че страданието е велик инструмент за изграждане на чисто сърце?
Аз: Не, чел съм го.

Дух: Би ли искал да променим протокола заради теб?
Аз: Вие вършите само това, което е съвършено; как можете да промените съвършенството?
Дух: И така, значи наистина ни се доверяваш?
Аз: Трябва, дори това да ме плаши; трябва.
Дух: Почивай, дете Мое. Ние сме на път.