Псалм 22

Но Ти си Този, който ме извади от утробата на майка ми; Ти ми даде упование, откакто бях на гърдите на майка си! (Псалм 22:9)

Толкова много думи, толкова празни приказки и толкова бърборене. Ще бърбориш ли? Вавилон! Седни тихо, дете Мое. Успокой душата си. Успокой езика си и слушай!

Трябва да приемеш това. Това трябва да проникне в матрицата на ума ти. Промяна на мисленето е това, което ти предлагам. Аз съм Дух, и трябва да избереш на кого да служиш (Исус Навин 24:15). Ще служиш ли на плътта или на Духа?

Кое от Псалм 22:9 ти говори най-много? Има ли значение? Говори ли ти изобщо? Мога ли сега да ти кажа какво казвам тук? Да, Давид го написа, но Аз му казах.

„Ти ме изведе от утробата.“ Да, ти си тук по Мой избор. Много преди да се родиш от утробата, Аз родих мисълта за теб; наредих всичките ти дни. Аз съм началото и краят на всички неща. Това включва твоето начало и край.

„Ти ми даде упование в Теб.“ И ето, в това е Моят най-голям дар за теб. Това е Моят план: АЗ ТЕ СЪТВОРИХ И ТЕ НАПРАВИХ ДА МИ СЕ УПОВАВАШ! Тогава възниква въпросът: защо продължаваш да се бориш с Мен?

Любовта е това, което установи този необратим образец, образец, подчертан в Езекиил 11:20. „Тогава те ще следват Моите наредби и ще внимават да пазят Моите закони. Те ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Силен.“ Нужни са само първите четири думи за този урок: „Тогава ще следват.“ Казва ли „Тогава биха могли да следват“? Или „Тогава биха могли да следват“? Или „Тогава би трябвало да следват“? Не, казва „Ще следват!“

Не превръщай Моя дар на живот в твоето суетно търсене на лична независимост. Ти си Мой земен съд. Аз ще завърша делото, което съм намислил за теб. Това е Моят живот вътре в теб. Това е обещанието, което съм ти дал.

Огънят на Пречистителя винаги започва в Моя дом. (1 Петрово 4:17) Когато донеса този огън в Моя дом, Моя храм, тялото ти (1 Коринтяни 6:19), тогава ще бъдеш много доволен Аз да поема всички аспекти на живота ти. Когато този огън дойде върху теб, съм напълно сигурен, че дори може да се зарадваш Аз да поема управлението. Но дерзай, дете Мое, ти никога не си бил в контрол все пак.

Защото дойде време да започне съдът от дома на Силния; и ако той започва първо с нас, какъв ще бъде краят на онези, които не се покоряват на благата вест на Всемогъщия? (1 Петрово 4:17) Или не знаете, че тялото ви е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Силния, и не принадлежите на себе си? (1 Коринтяни 6:19)

Отново, въпросът е — защо се бориш с Мен в това? Наистина ли вярваш, че ако бях оставил нещо от това на теб, някога щеше да можеш да бъдеш съединен с Мен в едно? Време е да свърши арогантността, глупостта и жаждата за смърт. Ще Ми се уповавате, синове и дъщери. Ще Ми се уповавате.