Перспектива

Скъпо Мое дете, мога ли да споделя нещо с теб, нещо, което ще те повдигне и ще те носи? Винаги те чувам. Дори когато казвам „не“, те чувам. Да, имам пълен контрол.

Когато виждаш връх на планина от долината долу, чувам любимата ти молитва: „Върни ме на планинския връх!“ Моят отговор често е „не“, дете Мое. Защо? Кой родител наказва дете, само за да го възстанови веднага на по-добро място от преди? Разглезени деца биха били резултатът от такива действия.

Заслужи ли Йов онова, което получи? Да, Йов заслужи да види грешката на пътя си и да се покае (Йов 42:6). Аз не правя грешки. Позволявам изпитания; те служат на велика цел. Изпитанията възпитават, за да произведат постоянство и зрялост. (Прочети Яков 1:2-8)

Ето как ще те нося. Думите, които ти говоря, разкриват модели, които трябва да ти дадат нова перспектива. Тези модели са водач, за да търсиш и да познаваш Моите пътища. Тъй като Моите модели са замислени да бъдат разпознаваеми и познаваеми от Моите деца (Матей 13:11), разпознаването им е възможност да дойдеш при Мен с дързост (Евреи 4:15-16).

Слушай сега; успокой ума си. Трябва ли да премахна планината, когато можеш да я изкачиш? Ако те заведа на върха, на върха ще стоиш. По същия начин, ако се изкачиш до върха, на върха ще стоиш. Но каква полза ще има за вярата ти, ако е направено за теб без твоето усилие, „знаейки, че изпитанието на вярата ви произвежда търпение, а търпението нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.“ (Яков 1:3-4)

Това е нова перспектива. Това е нов ден с прясно помазание за яснота, яснота, която идва с мъдрост и разбиране. (Яков 1:5)

Виждаш ли, любимо Мое дете, ще стигнем до върха. Неизбежно е. Ще стоим заедно, щом това бъде постигнато. Ще те подхранвам. Ще ти помагам. Ще бъда твой водач. Нито един косъм няма да падне. Нито една кост няма да бъде счупена. Изкачвай се, дете Мое, до най-големите висини. Аз те чакам.